2 nov 2008, 9:30

За любовта и виното 

  Prosa » Otros
963 0 0
1 мин за четене

Сипвай, другарю, сипвай горчивото вино! Досипвай, другарю, да пия тази вечер, горчивата болка на виното да усетя! Да забравя аз тъгата в сърцето! Сипвай, да отровя аз душата, пък за утре не мисли! Знаеш ли... ах, само, ако знаеше. Едно момче плени душата и сърцето... Досипвай от кръвта... Едно момче открадна моите мечти! За него пия тази вечер, за него... Ех, другарю, знаеш ли, аз имах любовта, на него я дарих... Сипвай, горчивината да усетя, да пия за него... Той отне ми всичко... Това пред теб, другарю, не е жена, това пред теб е само кухина. Съня, душата и сърцето без милост той ми взе... Тържествува той сега, друга е решил да омагьоса. Да изтръгне и нейното сърце тъй, както изтръгна моето. Проклинах го... ех, другарю, тъй силно го проклинах! Сипи ми още, за него аз ще пия... за него, за този, който ме направи това, което е пред теб! Ах, другарю, имах любовта, но на грешния човек я подарих! Изповядвам ти се тука аз, другарю, но ако ти омръзне, изгони ме! Болката е твърде силна... Ах, обикнах го тъй бързо, обикнах го до болка... Сипвай от отровата да пия... Едва ли друг ще мога да обикна, едва ли друг ще ме плени. Ето ме пред теб, другарю, тука аз стоя сама и празна, тука... А ти ми сипвай... Тази вечер сипвай - да забравя, пък за утре не мисли... За него днеска аз ще пия...

© Кики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??