За малките неща...

Чувствам се щастлива! Просто защото - Щастлива съм!
Ти може да се държиш супер гадно понякога, да си показваш чувствата адски рядко и да се държиш като безчувствен, но съм щастлива, че не си идеален, не си от онези "свалячи на звезди", които ти свалят всичките звезди, а след това най- коварно те замерят с тях!
Не ми даваш напразни надежди, просто защото никога не ми обещаваш нищо! Не правиш почти нищо, а получаваш толкова много - любовта ми!
Това ме кара да се замисля аз какво получавам, след като ти не си мръдваш пръстчето?
Замисляйки се обаче, засяда в мен само една мисъл - всъщност, аз получавам наистина много...
... погледът ти - надали би се сравнил с хилядите звезди, които някой друг би ми свалил, не бих го заменила...
... прегръдката ти - колко ме топли, ако знаеш само как се чувствам като ме гушнеш, усещам обич и закрила. Не бих я заменила и за най- големия плюшен мечок на света...
... целувката ти - най-вкусния сладкиш, който съм опитвала до сега ( и то в големи количества), точно заради нея се превърнах в най-голямата лакомница, но няма да ти се разсърдя, ако продължиш да ме угояваш с целувките ти...
... усмивката ти - ако ще в най-голямата дупка да съм, сетя ли се за усмивката и смеха ти, повярвай - такава багеристка за първи път ще видиш - усмивката ти ще ме изкара и от най-черната и дълбока дупка!
 Не знаеш колко щастлива ме правиш, не само заради погледа, прегръдката, целувката или усмивката ти... дори когато се цупиш, те обичам, дори когато ме гъделичкаш и аз викам до полуда за помощ...
С тебе се научих да се радвам на малките неща, да извличам всичко положително и да го задържам максимално в себе си. Защото някой ми беше казал и аз го подкрепям, че за да си щастлив, не ти е нужно най-доброто от всичко, малкото винаги е по-приятно, именно защото е мъничко, от сърце и трудно би се задавил с него, а именно би забравил себе си и това, кое наистина е ценно и незаменимо!