29 ene 2025, 11:06

За малките ни радости ...

  Prosa » Otros
425 1 8
1 мин за четене

За малките ни радости... .                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   Дори във времето тревожно сега - щастливи ни правят малките неща ... Човешките, най-простичките радости - живота ни правят истински, с цвят … Те, сякаш че го “овкусяват“, някак ... С тях е безгрижен животът, не рядко ... Смисъл те му придават, в мирния ни утрешен ден окуражават с вяра ... Радостта на живота е наслада, какво не днес радва и изумява - за всеки има наслади, до безкрай ... Кокичета тъй снежнобели, ранни, вън - милото котенце, сладко ... Детето, с усмивка още по-сладка ... Ей-там къпещите се врабчета в сняг ... На съседското бебе плачът, даже ... Цъфнало мушкато, на терасата ... Вътре в дома - уютът, топлината, обичта ... С труд, припечеления хляб ... Ястието вкусно, с гъби, за обяд ... И първите рисунки на децата, шестиците им по математика … За разбуждане кафе, сутрин рано, а вечер - чаша вино, с приятели ... Мелодия по радиото, нежна, с нов роман - недовършен за щастие ... Неделната литургия в храма ... За поета рима, най-удачната ... В театъра - чудесен спектакъл ... И възторг след танците, на празника ... На въздух, просторът, край бистра река ... Пролетта – яркосиният небосвод, а вишната цъфнала, как ухае ... В парка, гергини и рози - прекрасни ... Мирисът на малини, през лятото и красивият есенен листопад ... Поклон - за радосттта, за всичко, Боже наш!                                      ДораГеорг

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Пежгорска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...