За малките ни радости ...
За малките ни радости... . Дори във времето тревожно сега - щастливи ни правят малките неща ... Човешките, най-простичките радости - живота ни правят истински, с цвят … Те, сякаш че го “овкусяват“, някак ... С тях е безгрижен животът, не рядко ... Смисъл те му придават, в мирния ни утрешен ден окуражават с вяра ... Радостта на живота е наслада, какво не днес радва и изумява - за всеки има наслади, до безкрай ... Кокичета тъй снежнобели, ранни, вън - милото котенце, сладко ... Детето, с усмивка още по-сладка ... Ей-там къпещите се врабчета в сняг ... На съседското бебе плачът, даже ... Цъфнало мушкато, на терасата ... Вътре в дома - уютът, топлината, обичта ... С труд, припечеления хляб ... Ястието вкусно, с гъби, за обяд ... И първите рисунки на децата, шестиците им по математика … За разбуждане кафе, сутрин рано, а вечер - чаша вино, с приятели ... Мелодия по радиото, нежна, с нов роман - недовършен за щастие ... Неделната литургия в храма ... За поета рима, най-удачната ... В театъра - чудесен спектакъл ... И възторг след танците, на празника ... На въздух, просторът, край бистра река ... Пролетта – яркосиният небосвод, а вишната цъфнала, как ухае ... В парка, гергини и рози - прекрасни ... Мирисът на малини, през лятото и красивият есенен листопад ... Поклон - за радосттта, за всичко, Боже наш! ДораГеорг
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Пежгорска Все права защищены
