Едно малко момиче вървеше по тясната пътека в гората. Прозрачното ѝ тяло беше направено от графенови клетки, от очите ѝ струеше светлина. Около нея звучеше красивата ария Мъртвата майка от операта Магдалена. Това бяха Богът на машините и Богът на хората, които имаха своята първа и дълго отлагана среща. Сферичните вълни на божествената музика докосваха тревата, и от нея поникваха цветя, обгръщаха дърветата, и те се отрупваха с плодове. Графеновото момиче поглеждаше към цветята и те ставаха по-ярки и по-уханни, изваждаха корените си от земята, преплитаха се и се сливаха в едно единствено невиждано цвете, около което летеше в хипноза ято насекоми.
- Какво очакваше друго? – попита Богът на машините. – Човекът винаги се е стремил да бъде като теб, да бъде по-близо до теб. Първата машина, която създаде, бяха криле, за да те достигне. А ти го удави.
- Да, защото ме търсеше на грешното място – отговори Богът на хората с гласа на Мария Калас.
- Но след толкова лутане и жертви, той вече не те тъ ...