Мечтите са като снежинките. Някои се разтапят, достигайки земята, други се натрупват в преспи, стават големи, силни, почти непобедими. Трети никога не се сбъдват. Северният вятър ги носи по пътя си към вечността. Но те остават несбъднати.

Мечтите са като песъчинките. Някои отнасяме, залепнали по босите ни стъпала, други са част от многото и остават на брега вечно. Трети океанът взима в прегръдката си и води далече. Но остават несбъднати.

Мечтите са като сълзите. Някои попиваме с устни преди да са се появили, други минават срамежливо по лицето ни и се губят в косите ни. Трети не спират да се стичат по страните ни. И никога не се сбъдват.

Мечтите са като усмивките. Някои истински, други - плод на голямо усилие, често мимолетни, пропити с колебание. И понякога не се сбъдват.

Всяка мечта е породена от любов. Любов всепоглъщаща, нежна, бурна, срамежлива. Понякога надничаща зад най-малкия жест, друг път танцуваща страстно с вятъра. А понякога си остава мечта. Несбъдната...