5 mar 2011, 14:37

За миналото и цигарите 

  Prosa » Otros
1227 0 5
2 мин за четене

Той: Липсва ми пушенето с  теб.


Тя: Така ли? На мен също.


Той: Беше хубаво. Сега се чувствам някак самотен.


Тя: Да, но ти поне имаш приятели.. Защо не пушиш с тях?


Той: Никой не може да те замести.


Тя: Аз пък по цял ден пуша сама. Изгрев, залез, слънце, луна, звезди, дъга... Всичко това се мени ден след ден на фона на студената цигара в ръцете ми и отровния дим.


Той: Тъжно. Няма ли някой, с когото можеш да пушиш?


Тя: Е, има едни момчета от нашия клас, но те са гадна компания. Не са като теб.


Той: Аха, ясно. Същите леки цигари ли пушиш?


Тя: Не. От 3 години насам пуша от онези, тежките. Ама много тежките, дето като глътнеш, веднага ти се иска да повърнеш. Не са приятни, честно да ти кажа.


Той: 3 години са много време…


Тя: Да. 3 години, откакто се разделихме.


Той: Защо тогава се измъчваш? Има много различни видове цигари, които можеш да пушиш. Защо избра точно тях?


Тя: Ти ме научи да пуша, ако си спомняш... И първата цигара, която запалих, беше една от твоите. Преди 7 години. Сега си купувам същите. Напомнят ми за онези времена. Дори и да са гадни, по някакъв начин заместват болката с хубави спомени. Вече дори не обръщам внимание на ужасното чувство в устата си след всяка такава цигара.


Той: И аз помня всичко, което се случи между нас. Но разбираш ли? Не може да се върне…


Тя: Знам. А сега ме извини, трябва да запаля цигара.

© Любомира Герова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??