1 may 2019, 10:17

За неправилния човек

  Prosa » Cartas
1.1K 1 0

 

Понякога, има моменти, когато неправилният човек получава твоето специално внимание, без да го заслужава.
Някакви парадокси такива....
А в същото време някой, някъде мечтае за време с теб... Превръща в копнеж всяка своя мисъл...
А ти може да не подозираш дори...
И в своите заблуди, не усещаш гъделичкащите знаци, които достигат до теб...
Докато един ден не се събуждаш.
Разочарован. Изсмукан...
Излъган. Ощетен дори...
Но не съжаляваш за даденото.
Дори неоценено, то е било частица от теб. Родена от Любов. Подарена със същото...
После осмисляш...
Спираш да тъгуваш. Не си разочарован...

Нито ощетен. Само излъган.
Но точно това пренебрежение ти е подарък.

Ако не бе то, нямаше да осъзнаеш, че си нечия мечта. Нечия първа мисъл в деня и последен трепет в нощта, преди съня...
Нямаше да може да го споделиш.
Щеше да си с неправилния човек.
Без значение от мястото...

 

25.04.2019 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© З. Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...