Понякога, има моменти, когато неправилният човек получава твоето специално внимание, без да го заслужава.
Някакви парадокси такива....
А в същото време някой, някъде мечтае за време с теб... Превръща в копнеж всяка своя мисъл...
А ти може да не подозираш дори...
И в своите заблуди, не усещаш гъделичкащите знаци, които достигат до теб...
Докато един ден не се събуждаш.
Разочарован. Изсмукан...
Излъган. Ощетен дори...
Но не съжаляваш за даденото.
Дори неоценено, то е било частица от теб. Родена от Любов. Подарена със същото...
После осмисляш...
Спираш да тъгуваш. Не си разочарован...
Нито ощетен. Само излъган.
Но точно това пренебрежение ти е подарък.
Ако не бе то, нямаше да осъзнаеш, че си нечия мечта. Нечия първа мисъл в деня и последен трепет в нощта, преди съня...
Нямаше да може да го споделиш.
Щеше да си с неправилния човек.
Без значение от мястото...
25.04.2019 г.
© З. Райкова Всички права запазени