5 dic 2013, 22:01

за Огъня и Водата

1.4K 0 1
1 мин за четене

Всичко започна с една малка искра. После пламък, огън и накрая цял пожар. Преди да се усетя, всички наоколо бяха ранени. Всички, освен мен. Някои се отърваха само с вечния ужас от гледката на приближаващия Огън. Други нямаха този късмет - по тях останаха дълбоки белези, които цял живот щяха да им напомнят за случилото се. Но имаше и такива, които просто не оцеляха. Но защо Аз се отървах без ни най-малка драскотина ?! Дълбоко в себе си знаех отговора. Защото Аз бях Огъня! По-точно бях малко Пламъче, което имаше потенциала да избухне. И когато дойде Пожара, Пламъчето не просто оцеля. Огънят го подсили. Сега То самото стана Огън! Защото това, което не успя да ме убие, само ме подсили. Но оцелелите не разбираха това. Те продължаваха да изпращат още и още огън срещу мен, продължаваха да ме подсилват. Мислят, че ще изпепеля всичко наоколо, но аз правя точно обратното - осветявам, топля, озарявам! Когато разбраха, че не могат да ме потушат, спряха с опитите. И без това беше безполезно както да опитваш да изгасиш пожар с огнехвъргачка. И тогава започнах да гасна. Имах своите възходи и падения, възпламенявания и утихвания, но никога угаснах съвсем. Никога, преди да се появи тя! Защото един лек дъждец не може да ме спре. Не! Аз бях твърде силен. Но Тя не беше просто лек дъждец. Тя беше същински порой. Тя беше Вода! Оттогава затанцувахме под ритъма на нашата война и нашата любов. Оттогава, до ден днешен, огъня и водата са във война и мир, омраза и любов. В живота една душа е винаги или огън, или вода. И когато се сблъскат има само две възможности: или да се унищожат взаимно, или да са заедно завинаги! И така ще е во веки веков! Огън и вода! Огън срещу вода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...