Всичко започна с една малка искра. После пламък, огън и накрая цял пожар. Преди да се усетя, всички наоколо бяха ранени. Всички, освен мен. Някои се отърваха само с вечния ужас от гледката на приближаващия Огън. Други нямаха този късмет - по тях останаха дълбоки белези, които цял живот щяха да им напомнят за случилото се. Но имаше и такива, които просто не оцеляха. Но защо Аз се отървах без ни най-малка драскотина ?! Дълбоко в себе си знаех отговора. Защото Аз бях Огъня! По-точно бях малко Пламъче, което имаше потенциала да избухне. И когато дойде Пожара, Пламъчето не просто оцеля. Огънят го подсили. Сега То самото стана Огън! Защото това, което не успя да ме убие, само ме подсили. Но оцелелите не разбираха това. Те продължаваха да изпращат още и още огън срещу мен, продължаваха да ме подсилват. Мислят, че ще изпепеля всичко наоколо, но аз правя точно обратното - осветявам, топля, озарявам! Когато разбраха, че не могат да ме потушат, спряха с опитите. И без това беше безполезно както д ...