Не яжте кюфтета, където ви падне.

            Седях си на пазара в ъгъла до кебапчийницата и кротко си похапвах кюфтета, като ги прокарвах с пиво шуменски пъдпъдък. Пред мен жумолеше пъстър пролетен рояк от хора, забързани в хаотичен ориенталски ритъм, като осички. Не можеше да се хване дирята на всеки, ако не се загледаш в посоката му, походката, пазарската чанта или облеклото. Едни бяха тръгнали на пазар, други на разходка, а трети на приказка със себеподобни. Така, в блажено съзерцание, помагащо на храносмилането, си прокарвах обяда кротко и мирно

Магазините бяха наджъчкани един до друг, оборотът малък, но тайфата голяма. Мястото въобще не приличаше на себе си отпреди месец, а на кошер.

Местата в кебапчииницата бяха заети от четящи вестници или спорещи пенсионери. Бях изнесъл пластмасовата си чинийка  навън далеч от глъчката, до цветарския магазин - поредната сергия по-точно. Предъвквах набързо, отнесен в тези мисли.

Не само homo sapiens бележеше активизация. Около цветарницата жужеха стотици осички и вземаха своя десерт. В момента малко ме интересуваха, и по тази причина въобще не ги забелязах, както и те мене. Не се питах, след като не са медоносни, защо са така напористи и острожилни, нито къде живеят. Една осичка вероятно не се беше дохранила за десерт, и беше налетяла върху моето кюфте. Разбира се, и този факт ми убягна. Кой ти гледа кюфтето, погледът ми беше устремен напред. Картината вероятно е изглеждала по следния начин: тя си похапва законно от кюфтето, а аз правя същото. Зренията ни и ценностните ни системи са устроени коренно различно, за да се видим един друг и да се разберем. Да беше куче поне, да го разбереш и да му подхвърлиш парчето, в името на оцеляването, вегетарианството, угризенията пред греховете на цивилизацията или просто диетата - все тая. Като падне парчето на земята, ходи си го вземи после. Тук поне правилата и ценностите са ясни, а собствената територия и поведение законно обосновани. Когато кюфтето е в ръката ти, е твое, когато е на земята, е общо и се завоюва и пази със зъби.

Но уви. Получава се наслагване в хранителната верига, което дава късо съединение по времеви и мащабен фактор. Осата така се е улисала в сокоизсмукването от кюфтето (тук вероятно всички твари си приличат) и така се е омаяла от кулинарния финес на кебапчията, че въпреки факта, че за нея времето тече в пъти по-бързо, и съответно реакциите и - попада в раззейналата ми паст със следващата хапка. Явно и аз не съм бил бавен. Аз и не подозирам този факт, нито визуално, нито вкусово. Докато хипопотамската ми кожа ме предпазва от далеч по-остри жила и прави влиянието им безобидно, попадналата вътре оса става много болезнено опасна! За нея вероятно вратата към света се е захлопнала изведнъж и то в момент на блажена пролетна наслада, и тя е изпаднала в панически предсмъртен ужас, намирайки се заедно със своята храна в нечия паст. Да не говорим за храносмилателните трактове и клаустофобичните ефекти, които вероятно имат засилена роля при волно хвъркати създания.

 Минала между зъбите, тя започва трескаво да търси спасение, като се блъска в стените на камерата - уста. Прави го с инстинктивно извадено на нож острие от немай къде. Инстинктът я води и и казва, че тя геройски ще погине безследно, но хвъркатото войнство ще е обезвъзмездено, и друг път тази уста ще се замисли, къде и кого да хапва!

Аз си ям кюфтето и в този момент изобщо не мисля за подобни проблеми. Изведнъж усещам, о, ужас  - вместо кюфте, дъвча парче стъкло, и то тънкостенно и оголено, като от ел.крушка. Болката ме прерязва и първата ми реакция е да тресна тенекията върху кебапчията. То не бяха кучета в тая кайма, че сега и крушки. Мъртвите не говорят, но могат да те накарат да си изригнеш вътрешността. Аз съм си виновен, това е ефектът на бързото хранене.

Докато изумен и ужилен трескаво мисля какво е това чудо, очите ми улавят кръжащия неграмотен рояк, който се е събрал не да мъсти за попадналата в друго измерение посестрима, а да се облажи. Така мисълта ми стига до извода за причините за катастрофата. Усещането беше съвсем ново за мен, въпреки че не само тази оса ме беше жилила. Тази просто беше проникнала вътре в мен и затова ефектът от жилото и беше акустичен по цялата ми уста и многократно увеличен. И двамата бяхме станали жертва на лакомията и разсеяността си.

Запътих се към чичо доктор, да взема алергозан. Не съм алергичен, а и езикът ми беше останал читав, но знаеш ли, а и какви ли не работи бях слушал и видял. Трябваше да уважим чичо доктор. Какво ли щеше да стане, ако езикът ми се надуеше примерно, и ме задуши? Сеир за homo sapiensite  ли, или помощ от тях? Щях да се превърна като имперската звезда на смъртта, уцелена от Люк Скайуокър в най-уязвимата и вътрешна точка. Бях  виждал дебелокожи и бодливи сапиенси,  които изтръпваха от ужас, и прибледнели напипваха ампулката, само ако във видимия хоризонт се чуе жужене, или прелети оса.

Нямаше усложнения. Болката постепенно отшумя и нищо не ми надебеля под действието на чуждата отрова и не ме задуши. А ситуацията можеше да бъде и комична.

Все пак реших да обезсмъртя края на тая нелепо, но достойно загинала живинка.

(c)Mobby_Dick