4 min reading
Не яжте кюфтета, където ви падне.
Седях си на пазара в ъгъла до кебапчийницата и кротко си похапвах кюфтета, като ги прокарвах с пиво шуменски пъдпъдък. Пред мен жумолеше пъстър пролетен рояк от хора, забързани в хаотичен ориенталски ритъм, като осички. Не можеше да се хване дирята на всеки, ако не се загледаш в посоката му, походката, пазарската чанта или облеклото. Едни бяха тръгнали на пазар, други на разходка, а трети на приказка със себеподобни. Така, в блажено съзерцание, помагащо на храносмилането, си прокарвах обяда кротко и мирно
Магазините бяха наджъчкани един до друг, оборотът малък, но тайфата голяма. Мястото въобще не приличаше на себе си отпреди месец, а на кошер.
Местата в кебапчииницата бяха заети от четящи вестници или спорещи пенсионери. Бях изнесъл пластмасовата си чинийка навън далеч от глъчката, до цветарския магазин - поредната сергия по-точно. Предъвквах набързо, отнесен в тези мисли.
Не само homo sapiens бележеше активизация. Около цветарницата жужеха стотици ос ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up