Не яжте кюфтета, където ви падне.
Седях си на пазара в ъгъла до кебапчийницата и кротко си похапвах кюфтета, като ги прокарвах с пиво шуменски пъдпъдък. Пред мен жумолеше пъстър пролетен рояк от хора, забързани в хаотичен ориенталски ритъм, като осички. Не можеше да се хване дирята на всеки, ако не се загледаш в посоката му, походката, пазарската чанта или облеклото. Едни бяха тръгнали на пазар, други на разходка, а трети на приказка със себеподобни. Така, в блажено съзерцание, помагащо на храносмилането, си прокарвах обяда кротко и мирно
Магазините бяха наджъчкани един до друг, оборотът малък, но тайфата голяма. Мястото въобще не приличаше на себе си отпреди месец, а на кошер.
Местата в кебапчииницата бяха заети от четящи вестници или спорещи пенсионери. Бях изнесъл пластмасовата си чинийка навън далеч от глъчката, до цветарския магазин - поредната сергия по-точно. Предъвквах набързо, отнесен в тези мисли.
Не само homo sapiens бележеше активизация. Около цветарницата жужеха стотици ос ...