16 nov 2020, 12:59  

За последиците от нищоказването 

  Prosa
840 4 48
1 мин за четене

Инструкции за употреба: Това е бял сън.  

 

Ти си онзи следобеден сън,

който сънувах между два крема брюле, предвидливо обезпаразитени от джобната ми горелка.

Плейтна се върху клепачите ми

и ме изконсумира двупосочно,

вместо да стане обратното.

От това заключих, не че съм вкусна,

а че съм заспала по-дълбоко,

отколкото приличието (чл. 6, ал.8 от закона за насърчаване на заетостта), позволяваше.

Смути ме жестоко.

Смути ме, казвам ти, защото като цяло

продажбите на ход-дог в САЩ, се свиват.

Аз също се сринах, но реших,

че основната идея на живота не е минус три,

защото ти не го заслужаваш. 

Ненадейно (дори и за мен, заспалата),

ми прошепна, че тази статистика

не е обновявана от милениума насам.

Може би затова ти повярвах

и отворих очите си на четиринадесет.

Даже малко си опекох акъла. 

Но какво можеш да очакваш

от една преклонена в скута ти главица

(добре, че не носеше сабя, все пак).

Всъщност, не съжалявам!

За нищо не съжалявам!

Защото животът без теб се крепеше на спомена как отлиташ,

и как на фона на прегорялата луна която беше осиновила и двама ни, се вееше пластмасовият ти бадж, който от там насетне стана мой блян в медните откоси на залеза.

Изостави ме сама, по ледено дихание,

което заскрежи прозореца ми

и, когато пролетта почука на него,

той се пукна, тя се поряза на един ръждясал "Жилет" с въртяща глава,

а сто и дванадесет даваше заето.

Беше наистина тежко.

Бях на ръба.

На ръба на пропаст с надпис:

"Канализацията е в ремонт! Ошо"

(с него още нямахме вземане-даване)

 

Поуката от целия този сън е :

"Не се отчайвайте!!! Всеки, завършил основно образование,

може да вижда света така, както си иска"

© Ирина Колева Todos los derechos reservados

Аз разделям на атоми себе си
и ви храня, ви храня с душата си.
*****
Да, така е. Не вярваш? Приемам.
Доказателства няма да дам, ...
  391 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Оукееееей 😜
  • Направо ме заспа! 😀
  • Защо да те чета с отвращение? Не сме стигнали до това ниво още
    А иначе, музата ти е добро момиче, наистина. И няма случайности. Поне така си мисля, докато не ми се случи да ми разбият сърцето. Тогава ще се примиря, ще го залепя и ще го отдам на чистата случайност. Ярка, карамелена и съвсем навременна.
  • Направо не знам, Стойчо
    Навярно са обречени никога да не прогледнат за поетичните висини на нищоказването и да не проумеят таз неземна щедрост, изсипала се в перото и устата на докоснатите от великия дух.
    С две думи, обречени са да виждат света такъв, какъвто е-бял, черен, пембян, проклет, усмихнат, тъжен, дишащ, нито добър, нито лош. Шарена черга. Проста работа, за по-обикновени хорица. Разни черги! 😀🌺
  • Ами, тези, които не завършихме средно, като ... Никол Кидман,Йосиф Висарионович Джугашвили,Йосиф Бродски и т.н.,как да живеем, какво да сторим?!🤔
  • А, де! Сега като ме питаш...направо забравих
    Привет, Харпун!
  • Ко каза ко?-Нищоказвах,ама ко беше ко?-Джулеп чепчи чулепчи.-Аха май да.
  • Пепи, така е. Радвам се, че ви влюбих, усмихнах, сбъднах и ви се случих. Сега е редно някой да напише нещо по-обрано, а аз да му отвърна да не ме чете и че пиша само за себе си, и то когато искам да се излея само, и само пред себе си. Така е по правило, устав и т.н.
    После да накарам да ми изтрият профила, защото
    Какво са моите крехки крила срещу вашата завист?!
    С какво заслужих аз да дарявам, а вие да плямпате!
    Не виждате ли кръвта и потта върху листа ми бял?
    И кой сте вие със този бодлив коментар?
    И тъй 😊

    Генек, привет! Играйкаме си само😀
  • Продължавай, момиче! Ти можеш, ти знаеш, ти достигаш страхотни висини, дори откриваш нови, неоткрити, но така нужни, така сияйни и вдъхващи живот!
    Болиш ме, но и ме усмихна, че ни направи съпричастни и благодаря, че сподели с нас тази душевна красота!
  • Оригинално и приятно.
  • Хахах, Краси! Ошо, когато не слага табелки с надпис "канализацията е в ремонт ", е скучен тип и няма какво да си кажем
    А иначе, това ми е първи и последен опит в белите сънища, понеже знам с какво отвращение го написах. Едва ли ще го повторя, понеже не мога да поддържам апломба на необходимата висота, а също така съм бедна на реторични въпроси, драматични паузи, стреляне с халосни клишета и самочувствие за целия китайски народ. Както се казва-който си го може, го може!😉
    Добро утро от мен🤗☕🍫
  • Докато още не е изтрито, да побързам и аз да се изкажа. Не че някой ме пита, но е важно да останеш някъде: или в аналите или в каналите, или да останеш себе си, или да останеш верен на нищоказването. Това не е нито течение в изкуството, нито в политиката. Това е изкуство в изкуството, в политиката и в най-обикновения живот. Хем си чут, хем си неразбран, но понеже си чут, нищоказването си остава проблем на ушите. И ако да си обуеш гащите наобратно не е чак такъв проблем, то ако си зашиеш главата наобратно има опасност да ти се напълнят ушите с вода... Не помня откъде тръгнах в коментара, но важното е, че там където стигаш, светят специални съзвездия и ти изгряваш само срещу няколко тона звезди. Аз каталясах . То е ясно още от заглавието, че с последиците от толкова писане ще трябва да се оправяш ти А удоволствието беше мое! Бай дъ уей, няма лошо, ако живееш по Ошо, стига да не те докопат брейнуошърите Хареса ми този бял сън.
  • Размислих: наместо охлюв и като Сизиф
    цял живот да си влача камък на гърба,
    май по-добре ще е да се преродя в змия,
    и сгушена дълбоко под снега,
    на топло да дочакам пролетта.
    🐒
  • И аз така прецених. Все едно да искаш от сляп да прогледне. Той, ако можеше, нямаше да е сляп
  • Хахах, Дарина! Използват се, но ме е срам да дам примери, защото звучат гениално добре. Но това е от гениалната мисъл и нейната още по гениална- дълбочина😉
    Слушам осторожно 👍🤗

    Ей, това гърло на сова, бе!☺️
  • "Нероден Петко търси гърло на сова да се роди"
    "Гол охлюв си търси себеподобна с черупка, да го приюти за зимата."
    "Влюбен балон целунал любимата си кактуССССССка!"
  • Нищоказване, ама оригинално нищоказване. Нищоказванията винаги са уникални, защото почти никой никога не ги е ползвал, не защото трябва гениалност на мисълта, а защото трябва гениталност на мисълта Кратко казано: Нямам какво да ви кажа, но държа да ме слушате
  • Юри, с тези свити юмруци не знам кой ще ме вземе 😀

    Дейка, има, вадя горелката😜

    Сенд, ще ме докараш до ефект, бе братче🤪
  • Чети внимателно:
    "Жена ми получи възпламенение на яйчниците".
    "Как можа да си купиш такава двупотопна кола?!"
    "По цял ден седиш и гледаш костенурките "Минджа".
    "Мама ми чете за Пиги дългото чорапче".
    "Един кърлеж ме ухапа по онези топчета, забравих как се казват".
    Нищоказвам само. Дано, да няма последици.
  • Остана ли още един крем брюле?
  • Пък ти се появяваш с дъх на есен!
    Ръцете ти са свити във юмрук!
    Красива си в следобедната плесен!
    Ще взема да те взема още тук!
  • Е, както дойде, Юри. То не пита.
    Освен ако не е ръждясала слънчогледова пита.
    Освен, ако не е използван и хвърлен дюшек
    или откъснато копче от стар и разплетен елек 🤪

    Ох, нямам думи. То вече и тема нямам. Нагазихме в просото 😜

    Пепи, има някакъв сайт, в който задаваш думички и ти прави стихче. Много съм се смяла с такива. Трябва да го открием и тогава вайбър и земята ще замлъкнат ☺️
  • Ирка, прости ми:
    Очаквам те под счупените клони
    на цъфналата вишнева горичка.
    Пръщя от неизползвани хормони
    и мисля си за всяка пойна птичка...

    Това е малко извън темата ама...
  • Умирам сутрин още в 7 часа някой да ми звънне,
    за да ми пожелае един прекрасен, слънчев, успешен ден,
    или да ме засипват с песни по вайбъра
    с пожелания от рода "денят ти да е благословен"...
    Заредете се с позитивизъм, за да покорявате върхове,
    прелитате през океани и светове,
    и дори в порой да се дави земята -
    да виждате звездите, дъгата
    (зависи денем или нощем гледате)


    пп
    "Дори не ми харесва алкохолът, но само той ме прави щастлива" - цитат от филм
  • ПозволяваМЕ, Юри 😊

    Сега и вие ли си станахме! Кога?
    Градът се спъна в рязката ми болка.
    Защото цял живот не съм настъпвала змия,
    но да те преживея ще е смърт от богомолка 😜

    Сенд, ще внимаваме. Мен, лично най-много ме плаши съчетанието малинови устни-стичаш по гръбнака ми. Или някъде другаде се стичаш. Примерно 😀

    Искам да се извиня на прочелите за тази ми неразбория. Знам, че не е за пред хора, но границите и без това вече са размити. И то красиво размити🥀
  • Има няколко вида нищоказвания. Някои са забавни и предизвикват усмивка, като написаните по-долу. Други открито те баламосват и пращат в шестнайста глуха. Третите са празни, замаскирани с някаква псевдомъдрост. Четвъртите са умишлени лъжи и увъртания, с цел да те прецакат. Бъдете бдителни!
  • Не знам, Ники, как изглежда отстрани. Знам само, че ми дойде муза за патос, еуфория и ударение върху наполовина безмислени изречения. Едно такова "извисено" и със силни думи и клетви, и едно окайване жалко и някакво подобие на гордост, и въобще всичко, с което съм се сблъсквала наскоро в любовните писания. Не съм имала разбито сърце, че да ми дойде отвътре, но пък за такива майтапи, еша си нямам 😉 Дори и брюле не консумирам, но ми е приятно и интересно да прочета това, което казваш, защото се виждам през очите ти. А всяко око различно гледа🌺
  • Може би разбрах, какво искаш да кажеш Иринка!
    Първо Крем Брюлето е израз на твоето "Аз", сънят е твоята паралелна илюзия, в която се губиш и намираш на подсъзнателно ниво, в абреактивен план това, което си прочела и асимилирала в абстрактен план на мисленето, което е в огромна роля на таламуса и в процес на сън се активизира!
    Говорим за бюджета и ретроспекцията на възрастта, оттам отиваме в лиричен план, на осъзната раздяла и меланхолия и минал епизод!
    Ако трябва да редуцирам този сън то той се дели, на детското в нас, на юношеството и нашето съзрято и осъзнато "АЗ"!
    Доста интересно си ги вплела, тези елементи!
    Колкото до нищоказването-и в него се крие истина, но може би огледално или наобратно, просто трябва да се разкодира и разшифрова!
  • Ако позволите:
    Хромозомите на моите протони
    се къпят из космическите кварки!
    Прасетата ми смучат макарони.
    Светулките се хранят със хлебарки...
  • Ми да, точно така се прави, Пепи, Жорж!
    Можем да наречем поредицата
    "Ескиз на едно непълнолетно лято"☺️
    ...обрулено под слънчевия Рай.
    Къде си ти, къде съм аз, не зная
    и няма вкус зеленият ми чай!

    Олеле, това си е чисто възбуждане на неврони, поетични. 🤪
    Усмихнахте ме и ме влюбихте, в нищоказването 🥰
  • Кукурякът от талъсъмените ми сънища
    впил е клюн в гърлото на цукалото ми,
    а в него е моето бъдеще,
    и това на гладът ми за още...
    Брули вятър косопада на корени
    хранещи се от звездите космати,
    аз разделям на атоми себе си
    и ви храня, ви храня с душата си 😊
    ------
    Провокирахте "гения" ф мен, та затова реших и я да оставя тук нещо за бъдещите поколения 😋
  • В тая есен съдбовно студена, дъждовна,
    в охлюв да се преродя мечтая,
    къщата с мен да си нося на гърба,
    и когато вятърът се разбеснее,
    да си се гушна в нея и да се скатая,
    и като отминат студовете,
    напролет да се преродя
    пречистена във момина сълза...
  • Хахахах, да!
    И после един на друг си повярвали и вплели мечтите си.
    А от запад раненото слънце им стана свидетел.
    Тя се натресла като ланска градушка върху плещите му,
    а той, боже мой, той най накрая пък се обесил!

    Ох, прИкаждам, даже дали не е и прикадявам, не съм проверявала ☺️ Ма то това им е работата, да знаят, няма само семки да чоплят😉
  • "Млади анализатори" ми звучи по-скоро като IT-та, ама дано не се спънат в "сенокос" и "прекаждам"
  • Един в гърло на сова се ражда,
    друг в гърло на бутилка се преражда,
    един в гола тишина се прекажда,
    друг в облечена лъжа, че истината гола
    не му отивала ни на тена, ни на цола...

    Поздравления!
  • Smooth, едно време беше лесно:
    "Той го ударил на пиене,
    тя го ранила в гърба
    и се явили в съда."
    А сега:
    "Сълзите ми по сенокос са черно вино,
    във гърлото на совата се раждам.
    Но ти не спирай да ме търсиш, намери ме,
    докато гола тишината си прекаждам...."
    (тук всички преглъщат мъчително и изтриват сълза)
    Да му мислят младите анализатори 🤪😀
  • Това е за час по литература: "Какво е искал да каже авторът?"
  • А, няма нищо, говорете си на воля😉 Аз си влизам, излизам и после пак така, но в обратен ред.
    Наде, капанът на думите е голяма работа. Аз дори не знам каква функция изпълнява тая брада, като цяло😊
    Жорж, прав си. Ако знаеш колко често си задавам този въпрос, тъпа ли съм, недорасла ли...🤔 накрая се отказвам и смачквам едно брюле 😊
  • Наратко казано : Брадата не те прави философ (Barba non facit philosophum) - Авъл Гелий.
  • Аз съм сайтът. Пиши ми на лични и ще те въздигна до деветото, защото си ми симпатична.
    Ирка, извинявай за спама, обаче palenka ме довърши... 😀😀😀
  • Сенд (Георги Стоянов) - този сайт не го знам, дай линк, плс!

    Ира, извинявай за спама, обаче сенд ме довърши... 😅 😅 😅
  • Правя изкуствено дишане на начинаещи поетеси, комбинирано с хелий. Въздигам ги до осмото небе.
  • Да, по пътя тук, логиката се губи, светофарите липсват, табелите са надолу с главата, добре заровили посоките си в къртичините...
    Всъщност, тази комбинация присъства в бая авторски компилации, които те оставят с въпросителна, гласяща нещо подобно:
    "Или аз съм тъп, или толкова си мога, но какво, по-дяволите, е това?..."
    А тези, които владеят този словоред във висшите му форми, отдавна са напред с материала и материалното... Така да се каже, имат точната политическа ориентация (за сексуалната им, да не говорим)
    Та за финал, да си го кажа 😊
    Поздравявам те.
  • "Начинаеща поетеса търси надарен истински поет да ѝ вдъхне живот и я въздигне до сияйни висини в п...оезията!"

    обява в sedmotonebe.com
  • Образованието не е порок. С висше, с нисше, простият си е прост. Съзнателното нищоказване е изкуство, което дава хляб на политиците, журналистите, писателите и поетите. Почти е професия. Така че, темата е актуална.
  • Не го вземай толкова навътре, Юри. Ако го бях написала под формата на стих, може би щеше да е по-понятно и щях да получа поощрение, че да, продължавай момиче! Ти можеш, ти знаеш, ти достигаш страхотни висини, дори откриваш нови, неоткрити, но така нужни, така сияйни и вдъхващи живот....И т. н.
    А сега, най-много да бъде изтрито до 20, 30 минути.
    Това ми е идеята😊

    Пепи, взех да прихващам и усвоявам и аз тези тънкости. Но то е нормално. Хелоу от мен 🤗
  • Това е изкуство - нищоказването. Нещо като професионалните гледачи - така да те подведат и да ти подават информация, че да те накарат сам да си "плетеш кошницата" в насока "леле, всичко ми позна! И политиците.
    Да търсиш смисъл в безсмислието и дълбочина в плиткото!

    Поздравления!
  • Тук трябва много хора да се замислят, за своите приказки, дела и документи... включително и моя милост. 😊
Propuestas
: ??:??