За последиците от нищоказването
Инструкции за употреба: Това е бял сън.
Ти си онзи следобеден сън,
който сънувах между два крема брюле, предвидливо обезпаразитени от джобната ми горелка.
Плейтна се върху клепачите ми
и ме изконсумира двупосочно,
вместо да стане обратното.
От това заключих, не че съм вкусна,
а че съм заспала по-дълбоко,
отколкото приличието (чл. 6, ал.8 от закона за насърчаване на заетостта), позволяваше.
Смути ме жестоко.
Смути ме, казвам ти, защото като цяло
продажбите на ход-дог в САЩ, се свиват.
Аз също се сринах, но реших,
че основната идея на живота не е минус три,
защото ти не го заслужаваш.
Ненадейно (дори и за мен, заспалата),
ми прошепна, че тази статистика
не е обновявана от милениума насам.
Може би затова ти повярвах
и отворих очите си на четиринадесет.
Даже малко си опекох акъла.
Но какво можеш да очакваш
от една преклонена в скута ти главица
(добре, че не носеше сабя, все пак).
Всъщност, не съжалявам!
За нищо не съжалявам!
Защото животът без теб се крепеше на спомена как отлиташ,
и как на фона на прегорялата луна която беше осиновила и двама ни, се вееше пластмасовият ти бадж, който от там насетне стана мой блян в медните откоси на залеза.
Изостави ме сама, по ледено дихание,
което заскрежи прозореца ми
и, когато пролетта почука на него,
той се пукна, тя се поряза на един ръждясал "Жилет" с въртяща глава,
а сто и дванадесет даваше заето.
Беше наистина тежко.
Бях на ръба.
На ръба на пропаст с надпис:
"Канализацията е в ремонт! Ошо"
(с него още нямахме вземане-даване)
Поуката от целия този сън е :
"Не се отчайвайте!!! Всеки, завършил основно образование,
може да вижда света така, както си иска"
© Ирина Колева All rights reserved.
