ЗА ПЪРВИ ПЪТ
Бях изпаднала в депресия. След пет години всеотдаване, той ме заряза. Взех си отпуска. Не исках никого да виждам. Когато си лягах, пиех приспивателни, когато се събуждах, пиех алкохол. Не исках да мисля, да си спомням, да разсъждавам. Вече нямаше за какво да мечтая. Пет години все обещаваше, че ще се разведе и все не намираше подходящ момент да поговори с жена си. Или детето му беше болно, или тръгваше в първи клас. Жена му разбрала за нас и се нагълтала с хапчета. Безброй „или" през всичките тези години. Изглежда не ме е обичал толкова силно, колкото аз го обичах. Бях бременна, направих аборт, защото той желаеше детето ни да е законно родено. Мечтаех за свой дом с него и наши деца. Сега не искам нищо. Мразя го! Страхливец, мекотело, лъжец! Мразя го, мразя го! О, как го искам! Така в полунесвяст изкарах няколко дни. Лутах се между небето и земята, но не бях на нито едно от тези две места. Не знаех от какво съм замаяна - от мъка, от болка, от любов, алкохол или приспивателн ...