Бях изпаднала в депресия. След пет години всеотдаване, той ме заряза. Взех си отпуска. Не исках никого да виждам. Когато си лягах, пиех приспивателни, когато се събуждах, пиех алкохол. Не исках да мисля, да си спомням, да разсъждавам. Вече нямаше за какво да мечтая. Пет години все обещаваше, че ще се разведе и все не намираше подходящ момент да поговори с жена си. Или детето му беше болно, или тръгваше в първи клас. Жена му разбрала за нас и се нагълтала с хапчета. Безброй  „или" през всичките тези години. Изглежда не ме е обичал толкова силно, колкото аз го обичах. Бях бременна, направих аборт, защото той желаеше детето ни да е законно родено. Мечтаех за свой дом с него и наши деца. Сега не искам нищо. Мразя го! Страхливец, мекотело, лъжец! Мразя го, мразя го! О,  как го искам!  Така в полунесвяст изкарах няколко дни. Лутах се между небето и земята, но не бях на нито едно от тези две места. Не знаех от какво съм замаяна - от мъка, от болка, от любов, алкохол или приспивателни. Не знаех какво да правя.  Точно в такъв момент се появи Деси. Тя винаги ме е изкарвала от депресии и затова беше тук. Отвори прозорците да проветри пушилката, оставена от мен. Набута ме в банята и ме изкъпа под душа... Оправи ми леглото и ме просна върху него. Сложи главата ми в скута си и започна да ми суши косата. Милата ми тя!Винаги за мене, за другите... Но и тя като мен беше неудачница в любовта. Две неудачници! Лъгани и изоставени, и сами. Как нежно ми гали косата. Обичам я,  имам нужда от нея.  - Деси! - езикът ми е удебелен.  - Ш-шт! - тя слага пръст на устните ми. Аз го целувам.  - Мълчи! Всичко знам и затова съм тук. Сега поспи, а аз ще ти приготвя нещо за ядене. Нещо много, много вкусно.  - Колко е нежен парфюмът ти! Как хубаво ме галиш по косата.  Деси беше оставила сeшоара и ми правеше масаж на главата. Това ме успокояваше и аз се унасях. Тя започна да си играе с косата ми и това ми напомняше неговите пръсти. Обвих ръце около кръста й и се притиснах силно към нея. Той толкова много ми липсваше. Мислите и тялото ми го желаеха. Повдигнах очи към Деси :  - Докога ще сме самотни? Докога?  - Всичко ще се оправи! - тя шепнеше и гласът й ме възбуждаше.Тя ме притисна към себе си и ме целуна по челото. Аз повдигнах глава и я целунах по устните. Деси се отдръпна и ме погледна в очите. Целунах я пак. Тя се отпусна и ми отвърна. Усещах устните й плътни и сочни, точно като неговите. Прокарах връхчето на езика си по тях и ме затрупаха спомени за безсънните нощи, преминаващи в денонощия с него в това легло. Беше стиснала устните си и затворила очи. Колко беше красива! Бяло лице, черни вежди, извити мигли и плътни устни - само за целуване. Целунах я. Тя бе притворила очи и ме гледаше през дългите си мигли. Не се отдръпна и позволи на езика ми да мине между зъбите. Ръката ми разкопчаваше блузата й, и когато я мушнах под сутиена, разбрах,  че и тя ме желае. Тя не правеше нищо, но и не ме спираше, а това още повече ме възбуждаше. Свалих ципа на дънките й, тя леко разтвори крака, с което ми даваше знак да продължа. Аз бях активната, както и с него. Затварях очи и си представих, че съм с него, отварях очи и й се радвах, че е тук. Беше ми хубаво! Странно, това, което изпитвах, беше ново за мен и някак много близко и познато. Никога преди не съм мислела,че това може да се случи с мен. Бях изпълнена само с него, а сега... Галех я, целувах я... Тя дишаше тежко. Извиваше се под мен и това разгаряше страстта ми. Проникнах с пръст в нея. Тя изстена, за миг замря, а после избухна като вулкан. Съблече хавлията ми и се нахвърли върху мен. Започна да ме целува по лицето, после по гърдите... С треперещи пръсти разкопчаваше последните копчета на блузата си. С крака се опитваше да се освободи от дънките си. Бяхме коленичали в леглото една срещу друга. Аз гола, тя полу. Бях изумена. Хванах с две ръце лицето й и й казах:  - Спокойно, не бързай! Нека на малки глътки отпием от удоволствието!  Тя ме гледаше някак особено, неразбиращо. Свалих блузата й бавно. Тя пак се остави в мои ръце. Разкопчах сутиена и погалих набъбналите й зърна. Тя затаи дъх. Гледаше ме с някакъв див поглед. Не бързах, исках да удължа възбудата й. Пръстите й потръпваха, но тя не помръдваше. Очакваше нещо от мен и знаеше, че аз ще й го дам, така както никога до сега и както никой друг. Наведох се и засмуках зърното на едната й гърда. После се преместих на другата. Гледахме се, може би това означаваше, че осъзнаваме какво правим. Затвори очи, когато я сложих да легне и с кръгови движения на езика заслизах надолу. Повдигна се, за да ми помогне да сваля полуизхлузените дънки. Извиваше се под целувките ми и стенеше. Стенанието й премина в див вик, когато проникнах с език вътре. Протегнах ръка и й запуших устата, а тя започна да смуче пръстите ми един по един. Виеше приглушено, влудяваше ме.  - По-хубаво не ми е било никога! Колко си нежна! Обичам те! Не спирай, моля те! - гласът й трепереше, а аз не спирах да я целувам, да хапя, да я галя... Изведнъж се изпъна като струна и се притаи. Не спрях, обсипвах я с нежността си. След малко тя седна в леглото, хвана лицето ми с двете си ръце и ми прошепна:  - Страхотна си! Сега е мой ред.  Нахвърлих се върху нея и ние започнахме да се целуваме страстно.  - Жените са по-нежни от мъжете, нали? - ми каза тя между две дълги целувки. Ръцете й шареха по тялото ми и аз изгарях като в пожар.  Вратата се отвори и ние обезумели застинахме... В рамката на вратата стоеше той със сак в ръка.                                                       Край на първа част