... Деси се омъжи. Виждахме се често. Казваше, че е щастлива. Жак се разведе. Обажда ми се, срещаме се, но... някак не е както преди. Излизаме, вечеряме заедно. Той търси моята близост, но аз не мога да му я дам. Толкова много неща се промениха. Пращаха ме в командировка. Предната вечер го поканих на гости. Приготвих вечеря за двама - бутилка шампанско и свещи. Облякох късата черна рокля с дълбоко деколте. Без бельо, само сложих черен колан и черни чорапи. Обух червените обувки с висок ток. Лакирах ноктите в същия цвят. Жак ахна още от вратата. Като влезе в хола, се замая. Седнахме един срещу друг. Мълчахме. Бях решила за себе си това да е последната ни нощ и исках да е изключителна, неповторима. Да я запазя като скъп спомен и да замина завинаги. Той пръв наруши мълчанието. - Искам да остана с теб! Желая те! Така, както ми действаш ти... Какво ли не опитах, за да те забравя, но не мога. Омъжи се за мен! - Това предложение ли е или заповед? - гледах го през ръба на чашата си. Опиянявах ...