Всички са равни, но някои са по-равни. /Оруел, "Животинска ферма"/
хххх
Ясен, Асен, Асан и Йосиф бяха връстници. По Конституция, закони и в речите на властимащите – равноправни граждани.
Само дето живееха различно.
Ясен от малък си беше романтик. Тоест – живеещ в някакъв измислен свят на идеи, мъгли и мечти. Стана просветител. Разнасяше доброто и красивото, посвещаваше в умното и хуманното, децата го уважаваха, повечето родители се радваха, че са попаднали на такъв свестен и отнесен от реалността човек.
Асен стана лекар. Умен, можещ, лекуващ телата доктор. Душите не го интересуваха – те пари не носеха. А парите в новия живот трябваха. Много трябваха. Затова и лекуваше – както би ремонтирал машини, ако не бе усетил, че машините не ценят живота и здравето си.
Асан от малък разбра, че останалият свят е създаден, за да може той да си взема каквото иска от него. Не работеше. Освен при престоя си зад решетките, защото там брояха два дни за три, но само при условен труд.
Йосиф знаеше от родит ...