27 nov 2011, 0:10

За раздялата от първото ми "Аз

1.5K 0 2

Опитах се да подтисна болката, колкото и трудно да ми беше. Не бих си позволила за пореден път да се огъна, правейки поредния компромис. Защото това връщане назад ме отклонява от основната цел, а именно да вървя напред! Приемам прошката на някои неща за стъпка назад, понеже има такъв вид обида, дето всеки здравомислещ човек с принципи, не би преглътнал лесно. А и в крайна сметка това е картата на пътя - загърбваме една част от живота си, за да посрещнем друга.

 И ето така, пътувайки от мястото, което преди безумно си обичал, а днес ненавиждаш, в скърцащата неугледна маршрутка, си отговаряш на много въпроси. А сред тях и на въпроса "Кой съм?"!  В миг усещаш пронизващо ощипване, че зад гърба ти са останали любими за теб хора, но от друга страна, там в другия свят, те чакат други.

С две думи - везната е изравнена, само трябва да бъдеш достатъчно силен да поемеш тежестта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Нецова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...