Мрачна стая
Сутерен
Поименко, Вячеслав Иванич се опитва да намери най-сухото кътче от опиканото си ложе и да сгрее изстиващите си крака. От три седмици, откакто закриха службата за социално подпомагане никой не беше отварял скърцащата вратичка на бедната му стая и инвалида от Отечествената война, стария Вячеслав Иванич се опитваше със сетни сили да оживее.
Не е лесно. Дори ставането и изхождането в тъмния нужник представляваше огромно усилие за немощния инвалид. Единствения оптимизъм идва от капещата чешма в стаята, под снимката на младия офицер от Червената Армия. Чешмата още течеше. Но само на миризлива водица трудно се оцелява и в полу-будните му кошмари все по-често се явява русия ангел.
Е, все пак е ангел. След всичките застреляни немски войници, изтърбушения фриц с леден поглед и русата изнасилена унгарка Вячеслав Иванич очакваше най-много мускорлив дявол да го отведе, а всяка нощ му се явяваше синеок рус ангел, който му помахва от пухкав облак. Сигурно беше заради медалите, коит ...