За теб, човеко, пиша.

За колко глупав си всъщност. Как вършиш дела, които те нараняват, които те карат да страдаш, но продължаваш, защото и другите го правят. И ти, човеко - колко си ограничен. Виждаш само част от хората в живота, избирайки да ги последваш, за да си като тях. Колко си се променил, какво стана? Защо загуби разсъдъка си?

*

За теб, читателю, пиша.

Оставяш се да ти влиаят - и медии, и писатели, и стихове и проза... Защото търсиш нещо написано за теб, което не можеш да кажеш, търсиш надеждата, тъсриш любов между редовете.

*

За теб, редакторе, пиша.

Как през пръстите ти минават творения, които един ден вероятно ще са безценни, а ти ги преглеждаш с леко "око". И четеш ли четеш, съдиш ли съдиш, осъждаш ни.

За теб, човеко - приятел, читател, писател, творец, мислител, поет - ах, колко си глупав.