5.03.2015 г., 22:19  

За теб, човеко

616 0 1
1 мин за четене

За теб, човеко, пиша.


За колко глупав си всъщност. Как вършиш дела, които те нараняват, които те карат да страдаш, но продължаваш, защото и другите го правят. И ти, човеко - колко си ограничен. Виждаш само част от хората в живота, избирайки да ги последваш, за да си като тях. Колко си се променил, какво стана? Защо загуби разсъдъка си?

*

За теб, читателю, пиша.

Оставяш се да ти влиаят - и медии, и писатели, и стихове и проза... Защото търсиш нещо написано за теб, което не можеш да кажеш, търсиш надеждата, тъсриш любов между редовете.

*

За теб, редакторе, пиша.

Как през пръстите ти минават творения, които един ден вероятно ще са безценни, а ти ги преглеждаш с леко "око". И четеш ли четеш, съдиш ли съдиш, осъждаш ни.

 

За теб, човеко - приятел, читател, писател, творец, мислител, поет - ах, колко си глупав.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...