5.03.2015 г., 22:19  

За теб, човеко

613 0 1
1 мин за четене

За теб, човеко, пиша.


За колко глупав си всъщност. Как вършиш дела, които те нараняват, които те карат да страдаш, но продължаваш, защото и другите го правят. И ти, човеко - колко си ограничен. Виждаш само част от хората в живота, избирайки да ги последваш, за да си като тях. Колко си се променил, какво стана? Защо загуби разсъдъка си?

*

За теб, читателю, пиша.

Оставяш се да ти влиаят - и медии, и писатели, и стихове и проза... Защото търсиш нещо написано за теб, което не можеш да кажеш, търсиш надеждата, тъсриш любов между редовете.

*

За теб, редакторе, пиша.

Как през пръстите ти минават творения, които един ден вероятно ще са безценни, а ти ги преглеждаш с леко "око". И четеш ли четеш, съдиш ли съдиш, осъждаш ни.

 

За теб, човеко - приятел, читател, писател, творец, мислител, поет - ах, колко си глупав.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...