24 feb 2011, 21:16

За теб, когото никога не срещнах 

  Prosa
651 0 0
1 мин за четене

Преди мен моята майка е направила спонтанен аборт и, дори да звучи странно, след като научих това, започнах да си задавам някои въпроси и се получи това. Просто исках да споделя.

 

 

Стоя и се чудя какво щеше да е, ако се беше родил/а? Дали щях да имам още един батко или по-голяма сестра.  Как щеше да изглеждаш, как щеше да звучи гласът ти, каква щеше да е твоят прегръдка?  Седя и си задавам въпроса дали с теб щяхме да сме приятели или да се дразним един друг и караме. Дали щяхме да сме близки и да тичам винаги при теб, когато имам проблем, да ме оставяш да плача на твоето рамо или да ми се караш, че съм ревла.  Може би и ти щеше да идваш при мен, когато стане нещо, което не можеш да споделиш на по-големия ни брат или с родителите ни. Дали щях да обичам да бъда с теб и да се държа като типичната малка сестричка, а когато пораснем и замина в друг град, като сега, да се чуваме всеки ден и да ти звъня в 3 сутринта само, за да ти кажа нещо маловажно. А дали ти щеше да ме обичаш?  Толкова много въпроси, чиито отговор никога няма да науча, но наивно вярвам, че ти си някъде около мен и батко и, въпреки че никога не сме се срещали, ти бдиш над нас и не ни оставяш сами.

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??