За тебе
На М.Р.
единственият мъж в сърцето ми
Знаеш ли, разбрах още нещо за любовта, което съм сигурна, че не знаеш.
То е толкова хубаво и смешно, но искам да го прошепна само на теб.
На ухо, в някоя тъмна нощ, осветявана само от гърчещите се светкавици.
Знам, че когато го чуеш, ще се засмееш гръмогласно, а цветята дори в
тъмното ще повяхнат от срам.
И знам, че от смеха ти светът ще се завърти вихрено.
Ще изчезне земята под краката ми.
Ще бучи и ще тътне нощта.
Стихии ще ме издигат нагоре и ще ме захвърлят в бездни.
Дълбините на угаснали вулкани ще се събудят.
Ще клокочат и лавата разтопена ще изригва.
А когато спре, мокра от бурята ще отворя очите си.
Небето ще бъде на табуретката над мене.
Чисто, ясно и синьо.
Най-синьото, което някога съм виждала.
Ще бъде ден, окъпан от светлина.
Ти ще си заспал гол и уморен.
Аз ще те целуна зад ухото и ще те завия.
Ще отворя всички прозорци широко и ще изхвърля увяхналия букет от
вазата.
Ще приготвя кафето такова, каквото го обичаш.
Когато се събудиш, докато го пиеш, ти ще се съгласиш с мен, че онова, което ти прошепнах на ухото за любовта, е истина.
А може би просто това никога няма да се случи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
