За войнстващия егоизъм под маската на съчувствието
Тия дни нещо се поразболях. И тръгнах към личния уж лекар. По пътя ме спира познат, пита ме как съм. С видимата цел да отговоря кратко „Добре“, а той да продължи дългия разговор под формата на монолог с художествено отразяване на всички възможни свои болежки…
Обаче, го разочаровах. Казах само: „Абе, настинал съм нещо…“, а той ме прекъсна: „Иди на лекар!“…
Бях изненадан от неочакваното му откритие и високополезното предложение. Човек никога не би се сетил, особено ако е болен…
Не губих време, използвах подадената топка, та веднага тръгнах да изпълня високоинтелектуалната препоръка, спасявайки се от моноспектакъля му…
На връщане поздравих група пенсионери, проверяващи валидността на препоръките да не излизат по жегите и все още очакващи кой пръв ще падне, та да проверят и работата на спешните медици.
А те ме спряха и започнаха да разпитват как съм, да ме поздравяват, че съм изпълнил уместния съвет на колегата им…
И тогава се замислих над огромния егоизъм, скрит в подобни банални, елементарни и наистина ненужни „съвети“. За болния. Иначе – раздаващият ги е доволен. Успява да задоволи егоистичното си его с разказа как Той - ма Той! – е спасил болния, помагайки му чрез оригинален съвет. И, ако не е Той – ма Той! - … Каква е щяла да стане…
После се сетих за друга почти невидима и видимо невинна форма на крещящ егоизъм. Обсъждането на болен човек…
Защо става така, че коментирайки нечии страдания, водещият на клюкарското шоу успява да налага себе си? По-голямата част от разговора – почти невидимо – се базира на личността на разказвача?
„ Видях го – пребледнял, направо жълт. То и аз съм боледувал, ама неговото… Случвало ми се е… Да ви кажа, докторите ще го оправят. Но мен миналата година… Ако не му бях препоръчал доктор Иванов… Видях го, оправяше се. Не като мен онова лято…“
И така нататък…
Хуманен разговор, уж в центъра някой страдалец… А като се вгледаш – егоистът вилнее с намесата си, насочва всичко към себе си, понякога /ако се сетиш, де!/ се чудиш: бе, ние за кого говорехме?
А най-доволен е егоистът. Хем се е изпъчил като добра душа, жертвоготовен и милосърден, хем отново е успял да говори по върховата тема – себе си любимия…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Дочке!
-
Най- известните теми подходящи за монологичен диалог здравните проблеми и политиката...
-
Благодаря, Надя, Петре!
Щураче, мятам бързи благодарности поради настъпващия мрак. Нямам възможност да изразявам пълно отношение. Но ти го брои за лицемерие, а не слепота... -
Познатооо, познато. Извинявай, бързам, усмивка през рамо и толкова.
-
Как си, добре ли си,... прижълтял ми се виждаш - ме пита познат
Няма да ти кажа, защото въобще не ме интересува ти как си., и си смени очилата, тези са за каране в мъгла - отговарям -
Ще цитирам Безжичен, специално: "Значението има значение/само/ за значещите"
-
Благодаря, Вики, Любимке, Антоанета!
"Благодаря ти за добрите думи, щураче - специално. -
Харесвам иронията ти, Георги. Но всички сме си егоисти. Не изключвам себе си...
-
Хах, а не виждаш ли, че същото е и с "добрите" коментари тук, тия дето се ръсят така щедро под път и над път. Добри, чувствителни хора, съпреживяващи с всеки до сълзи с едничката цел да купят повече мъртви души - звездички в небосвода си Като видя - "Благодаря ти за добрите думи" и ми става ясно, че благодарящият знае, че това са само думи. Но благодари, щото друго не иска
-
Споделям! Имам достатъчно такива наблюдения, в които за хората най-важното нещо е да поставят в центъра на събитията своята значимост, добрина и компетентност.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
