За всичко е виновен сексът

Онова, между краката на мъжа, не е просто "тъпата пръчка", както го наричат в един известен сериал, а диригентската палка, която управлява живота ни.  Ще се мотивирам и се надявам да Ви убедя.

Без секс няма живот! В буквален и преносен смисъл.

Буквално – родителите ми са го правили, за да ме има мен.  Четох някъде един избелял от времето лозунг: "Здраво тяло – здрав дух!" Пригодено към темата, може да се каже: "Здрав секс – здраво семейство!" Разбрах, че нещо в отношенията между родителите ми не е наред, когато татко започна да заспива на дивана пред телевизора и не можех да го накарам да се премести. После окончателно се установи в хола с мотива, че има скъсана пружина на матрака в спалнята от неговата страна и не може да спи там. Всъщност бяха скъсани други връзки. Миналата година родителите ми се разведоха и то след повече от 20 години успешен брак!

В пренос – откакто приятелят ми замина за Италия, сякаш не съм жива! Аз съм студентка по икономика – ІІІ курс. Още първата година, на студентския празник си намерих гадже. По точно – взаимно се намерихме в една дискотека. Танцувахме цяла нощ. Аз не съм такова момиче и никога не лягам с мъж на първата среща, но тогава го направих. И не съжалявам! Преживях най-прекрасните три години от живота си! Пълна хармония! Още в началото на връзката си, когато разбрахме, че отношенията ни са съвсем, ама съвсем сериозни, решихме, че ще се оженим след като се дипломираме. Дали се изплаши или му омръзнах, но малко преди защитата на бакалавърската степен Тони замина. Но каквото и да се случи занапред, винаги ще си спомням с топли чувства за времето, което прекарахме заедно!

Родителите ми не са богати, но баща ми работеше към едно военно поделение и когато го съкратиха, му изплатиха солидно обезщетение. С тези пари той купи една гарсониера в София, в кв.Младост, на осмия етаж. Както по-късно ми призна, била е за любовницата му, но тя го напуснала и той отиде да живее при баба на село. Така гарсониерата остана за мен. 

Основното й преимущество бе, че не съм търсила и плащала студентска квартира. На първата ми студентска Нова година Тони се премести при мен. Сега ми идва наум, че може да ме е използвал... Но не, човек не може да е толкова изпечен мошеник, че да лъже три години без да го хванат! Бих разбрала, ако не ме обичаше истински – тези неща се усещат!

Като всички студенти и ние имахме финансови проблеми. Не можех вечно да лежа на гърба на родителите си, а само стипендията ми не стигаше до никъде – знаете колко е скъпо парното, например. Затова Тони започна работа в един нощен бар като сервитьор. Дните ни минаваха така: денем на лекции и упражнения, късните следобеди – в леглото, а нощем – той на работа, а аз – сама в къщи. Уви, не трая дълго спокойствието ми, че любимият ми не отива на работа със "заредена пушка", че понижавайки предварително сексуалното напрежение, избягвам евентуалните изневери.

Една мартенска сутрин през втората година от съжителството ни се събудих сама в леглото. Бях свикнала, връщайки се към 2-3 часа сутринта от работа, той да идва при мен и така гушнати да си доспиваме часовете до лекции. Онази нощ не бях усетила кога се е прибрал. Заварих го да спи на диванчето в кухнята. Направих кафе и се наведох да го събудя, но се дръпнах ужасена – миришеше на сапун или шампоан! Когато се гушкаше при мен след работа "ухаеше" на кисело – смес от цигари, пот, алкохол и прочие.

Каза, че си легнал на дивана, защото толкова сладко съм спяла, че не му дало сърце да ме събуди! Явно сърцето му е като мембрана с избирателна способност – пропуска само блондинки и то неспящи! Не че бях ревнива, но вече му нямах такова сляпо доверие! Затова като мина юнската сесия, започнах работа като барман в същото заведение. Бързо научих как се правят различните коктейли и скоро станах майстор на шейкъра. Навярно от това, че по цяла вечер разливах по чашите огромни количества алкохол, последният така ми се погнуси, че не просто спрях да пия, а и до ден днешен не близвам нито капка. Не изкарахме дълго. Брат му го подлъга и заминаха заедно за Италия.

Животът ми рязко се промени. За да не скучая, лятото отидох на село при баба. Тя е забавна стара жена, която много ме разсмива. Все ги ръси едни – пословици и поговорки, все едно вечер преди лягане си препрочита книгата "Баба знае две и двеста". От няколко години е трудно подвижна. Ставите на краката й са се сраснали от шипове и когато ходи пукат ли, пукат. Тя е най-добрият човек, когото познавам. По-добра е дори и от майка ми, която понякога изпада в депресия и ме овиква за нищо. Баба винаги е усмихната и все ще намери добра дума за мене.

На село работата никога не свършва. Има зеленчукова градинка, където единия ден копаеш, а на другия поливаш лехите с домат и пипер. Освен домата, лозето също трябва периодично да се извързва и копае. И още – картофите, морко-вите, боба, ягодите – какво ли не копах! Имах чувството, че ако остана на село, ще ме оженят за някоя мотика и ще копая, докато съм жива! Вечер така бях капнала от работа, че не се сещах за секс, камо ли за приятели и дискотека!

Хубаво е на село: чист въздух, слънцето грее, птичките пеят – сутрин рано врабчета и синигерчета чуруликат, кукувица кука, косове подсвиркват, гълъбчета гукат, пуйките кякат, петел кукурига, гъските крякат... Аман! И да иска, не може човек да поспи! Не знам как се справят местните младежи – или са свикнали да стават рано, или не работят толкова много, а това е някаква тактика на баба ми, за да ме предпази от необмислени постъпки. Накрая ми писна и се прибрах в града. От рязкото бездействие наддадох с цели 6 кг.

И месечният ми цикъл не дойде.

В такива ситуации момичетата първо се плашат от нежелана бременност. При мен нямаше такава опасност. По-вероятно беше обратното – да съм се повредила нещо поради липса на секс. Отидох на гинеколог. Беше ми за първи път. Случи се млад доктор и малко ми беше неудобно, но все пак му обясних притесненията си, защото от три месеца не съм "виждала мъж" (т.е. не съм правила секс). Той ме прегледа, позасмя се и рече, че съм сбъркала кабинета – трябвало да ида на очен лекар! После заяви, че е най-вероятно от смяната на климата и ми изписа някакви хормонални таблетки за регулиране на менструацията. Купих ги от аптеката. Оказа се, че са противозачатъчни! За какво са ми, като нямам... Не бях на себе си от яд! Не стига, че платих 10 лв. за прегледа и още 5 в аптеката, а и да ми се подиграва! Толкова бях ядосана, че се размотавах с часове из града и не съм усетила кога – в трамвая или в автобуса, са ме обрали. Изкачих 8-те етажа (както винаги, асансьорът не работи!), бръкнах в чантата си и какво да видя – портмонето ми го няма, а в него бяха и личната ми карта, и ключовете от апартамента.

Какво да правя? Отидох в най-близкия участък на полицията и съобщих за кражбата. Симпатичен, направо бих казала секси, оперативен работник ме разпита и записа показанията ми. Боже, до къде стигнах – да се заглеждам по възрастни, 40-50 годишни мъже! Каза ми, че съм свободна. По-добре да ме беше арестувал – къде да се дяна посред нощ? Помолих го или да ме задържи, или да дойде и да ми отвори апартамента. Сигурно реши, че го свалям, защото ми се усмихна и реши да дойде с мен, и без това смяната му вече била свършила. Не знаеше какво го чака – осем етажа пеша! На последната площадка пухтеше като парен локомотив. Полицаите не минават ли специална физическа подготовка? Ами ако трябваше да догони престъпник?! Поне имаше добри мускули – с един замах изкърти вратата. Поканих го да си почине и му предложих чаша танк. Поиска нещо твърдо – вече не бил на работа. Не беше учтиво да му откажа. Помислих си, че би могъл да остане до сутринта за охрана – крадецът имаше не само парите и ключовете ми, но и адреса – от личната ми карта. И той остана. Гледахме телевизия до някое време. Приготвих му късна вечеря – любимите ми спагети с доматен сос и шунка. Той не ги хареса особено, но геройски си опразни чинията. Свикнал бил като почне една работа, да я довършва до край. Това беше някакъв намек, който се престорих, че не разбирам. Можехме да се любим, но не го направихме. Аз не за това го поканих, но в крайна сметка нямах нищо против.

Тони ми беше съобщил преди няколко дни по мобилния, че няма да се връща за новия семестър. Да не го чакам, защото си е хванал друго гадже! Беше ми много тежко, поплаках си две-три нощи, но стига толкова: колкото и да беше хубав, колкото и да го обичах, да не е единствения мъж на света?! Няма цял живот да скърбя за него!

Полицаят ме целуна, притисна ме до себе си, но я нямаше тръпката, сърцата ни не биеха в един ритъм! Трудно щях да намеря заместник на Тони, поне не толкова скоро! Не съм пеперудка, която каца на всяко цвете. Пък и той едва ли беше "цвете за мирисане", след като така ми се нахвърли без даже да ме познава! Е, може и да съм го провокирала без да се усетя... Или това да е естествената реакция на всеки мъж – да опита, пък ако стане... "Извинявай – каза ми после – не знам какво ми стана!" Всъщност много добре знаеше, а и аз усетих какво му е станало! Както се казва, явно не сме "от една кръвна група". Пък и той беше доста по-възрастен от мен.

Така моето "полицейско" приключение завърши преди да е започнало. От него ми останаха няколко преписани от чакалнята в полицейския участък мъдрости за парите, към които прибавих няколко реда от мен:

"Какво е да си ограбен?

По-трудно е да отнемат свободата на роба,

от това да ти извадят парите от джоба!

Какво е да си ограбен?

По-тежко ли е да ти откраднат сърцето,

от това на пазара да ти свият портмонето?

Какво е да си ограбен?

Най-страшно е да ти отнемат мечтите,

затова забрави и не жали за парите!

Парите, парите, парите!

Те могат да купят:

-         леглото, но не съня;

-         храната, но не апетита;

-         лекарството, но не здравето;

-         лукса, но не красотата;

-         една къща, но не дома;

-         една книга но не интелигентността;

-         съжителството, но не любовта;

-          разпятието, но не вярата;

-         място на гробището, но не на небето...

Какво е да си ограбен?"

За да не оставам повече сама, реших да си потърся съквартирантка. Залепих обява на таблото пред Института. Само след седмица ме потърси едно момиче. Казваше се Мария и беше първокурсничка. Веднага си допаднахме, нищо че бях малко по-голяма. Имаше само един недостатък: нямаше никакви сексуални задръжки, все едно преживяваше някаква закъсняла "сексуална революция". За нея определящото в една връзка беше добрият секс. Поне не ги водеше у нас... Беше голяма купонджийка и все ме мъкнеше някъде, а аз ходех с нея за да забравя мъката си по Тони и да си дам нов шанс.

Една вечер се засякохме с Вальо. Той беше един от най-добрите приятели на Тони и преди често бяхме в една компания. Навярно беше пийнал, защото когато си тръгвах, ме изпрати до входната врата и ме целуна. Но не по бузата, както се полага на приятел. Беше прекалено напорист и когато успях да го отблъсна, му казах:

- Извинявай, Вальо, но мислиш ли, че е уместно да ме сваляш? Та вие с Тони бяхте първи приятели! Не съм готова за нова връзка и то точно с теб!

Той измърмори нещо за извинение и ме пусна да си вървя. Трябва да си призная, че целувката ме възбуди и цяла нощ се въртях в леглото. Призори реших, че след като Тони си е уредил живота в Италия, нищо не ми пречи и аз да направя същото и би било нещо като отмъщение да сторя това с неговия приятел. След два дни видях Вальо сам в едно от кафенетата. Дали и той си спомняше "онази" вечер? Седнах при него и директно го попитах:

- Преди два дни ти започна нещо. Много те харесвам и искам да знам какви са намеренията ти?

- Инче, ти беше права – ми отговори. – Размислих. Не трябва да го правим зад гърба на Тони. Не искам да си разваляме приятелството!

Сякаш ме попари с вряла вода. Така се бях "самонавила"! Тъкмо повярвах, че отново съм харесвана и желана, когато разбрах, че всъщност съм отхвърлена! Тръгнах си. За да се почувствам отново жена, свърших някои женски работи: смених си прическата  - подстригах се и си боядисах косата червена.

С Мария бяхме еднакви на ръст и често си разменяхме дрехите. Не виждах нищо лошо в това, докато един ден видях, че освен блузките, ми е обличала и бельото, а това е абсолютно недопустимо! Без да се караме, съвсем тактично я помолих да напусне. По това време Ванчето – моята най-добра приятелка, преживяваше криза в брака си и си търсеше квартира. Това беше поводът. С Мария се разделихме съвсем приятелски, тя дори не разбра истинската причина да я изгоня. Такава съм си – кротка. Все гледам да избягвам конфликтите. Животът е достатъчно гаден и без моя принос! А и никога не знаеш какво те чака и от кого ще търсиш подкрепа, на кого ще трябва да разчиташ в този живот! За следващия ще мисля по-късно...

Дали се мина и една седмица, на вратата на апартамента ми се звъни. Отварям и кого да видя? – Вальо!

- Инче, може ли да вляза?

- Заповядай! – отговорих.

Какво ли толкова го е назорило, че да дойде чак до нас? Влезе той в коридора, а аз стоя и не го каня вътре:

- Какво има?

- Знаеш ли, толкова си хубава и секси с тези червени коси! ...Не може ли все пак да опитаме да сме заедно?

Погледнах го учудено. Дали не беше взел "разрешение" от Тони по телефона? Веднага през ума  ми минаха два сценария:

I.          Да му кажа, че при предишната ни целувка съм почувствала силно сексуално привличане помежду ни, но той ме е разочаровал. Защо не ме целуне отново, за да разбера има ли я още "химията" между нас? Да го оставя да ме целува, докато усетя, че се е възбудил и после да го отблъсна с думите, че привличането е изчезнало. Или

II.       Да си оставя вратичка и след целувката да му кажа, че сега е моментът аз да размисля и че си давам една седмица за размисъл, докато ми свърши месечният цикъл.

Тези игрички са опасни и не винаги с предвидим изход. Затова не направих нито едното, нито другото. Понякога съм "бяла и добра", както се пее в една песен на Роси Кирилова. Но как ми омръзна да съм бяла... Дали да не взема няколко слънчеви бани? Казах му да си върви – достатъчно наказание беше, че е изкачил 8-те етажа пеша. Нека сам разбере какво е да си отхвърлен! Преди да си тръгне ми рече:

- Ти ми каза, че ме харесваш, но аз бях глупав!

- Напротив, - отговорих му – аз бях глупава да те харесвам!

След два месеца Ванчето се върна при съпруга си – той се беше примирил с мисълта, че ще става баща. Двамата бяха втори братовчеди, но го разбрали късно. Иван бил осиновен. Затова не искаше да имат деца – страхуваше се от малформации.

Така отново останах сама. Този път реших да не разчитам на съобщения и случайни познати и непознати. Разпитах първо колежките си от групата. После разширих обхвата на търсене до целия ІІІ-ти курс на моята специалност. Нищо и никой! Зимата дойде и ако в най-скоро време не си намерех съквартирантка, щеше да се наложи да си изключа парното! Тогава ми се обади Асен. Наричаха го Асото и беше гей. Кухнята ми беше прекалено малка и неудобна за спане. Как щяхме да разделим единствената стая? Струваше ми се невъзможно, но Асото беше човек с оригинален ум – имаше решение за всичко! Разделихме стаята на две, като я преградихме с част от мебелите. Малкият ми двукрил гардероб остана с лице към моята част и за мое ползване. На гърба му той завинти няколко висящи закачалки на различни нива и високо окачи една верига, като на сергиите за дрехи, на която с обикновени закачалки редеше ризите си. Отсреща бяха прозорецът и терасата. За да не ограничаваме светлината, Асен свали талашитения гръб на библиотечката. Долната затворена част беше към неговата страна. В този шкаф той нареди бельото си и други свои вещи. Нагоре бяха рафтовете, върху които стояха учебниците ни и козметиката. Моето легло беше залепено за гърба на библиотеката, а неговото отстоеше на една ръка разстояние, така че да можем да си подаваме разни неща без да ставаме. Откъм неговата част останаха и двете врати – към коридора и към терасата. Разстоянието между гардероба и библиотеката беше входът към моята част. Отначало мислехме да сложим параван, но непрекъснатото отваряне и затваряне бързо щеше да го съсипе. Асен имаше приятел Жоро, който работеше в детска градина и беше събрал два кашона с изрисувани флумастери. Мислел да им сложи обикновени пълнители и да ги продава като евтини химикалки на студентите.  Асото ги наряза на пръстенчета, после ги наниза на въженца, но не произволно, както ми се струваше отначало. Когато завесата стана готова, видях, че пръстените са подредени цветово така, че се беше получил образ на клоун.

Е, не всичко в това странно съжителство вървеше гладко! Той, например, не пушеше и аз се принудих да го правя само в кухнята. Вече не беше топло, за да пуша на терасата, а той ме гледаше с такова неодобрение, че почти престанах да паля цигара в къщи, с изключение на първата – със сутрешното кафе. Скоро в Института също забраниха да се пуши  и за една цигара трябваше да слизам до първия етаж. Не бях толкова страстна пушачка и от една кутия на два дни стигнах до две кутии за един месец, а след рождения си ден съвсем ги отказах. Но дотогава се случиха други, не по-маловажни събития в живота ми.

Малко след Нова година ми протече парното. Майсторът, който извикахме, каза, че е неспасяемо. Трябвало да си купим нов радиатор. Решихме, че ще мислим за това след януарската сесия, защото така яко купонясвахме покрай ново-годишните празници, че не ни останаха пари за нищо. Добре, че Асото имаше кредитна карта, та поне не гладувахме. Спряхме радиатора в стаята, а в кухнята, както знаете, няма къде да се спи. Принудени от обстоятелствата, разместихме отново мебелите и събрахме леглата, за да се топлим в мразовитите нощи. Първоначално си топлехме само гърбовете. Само че аз съм с ниско кръвно налягане, затова крайниците ми са слабо оросени и следователно вечно ледено студени. Като добро другарче, Асен масажираше стъпалата ми всяка вечер, а после обувах вълнени чорапи. За да му върна жеста, разтривах гърба му, а после се лепвах за него като пиявица и промушвах ръце под него, търсейки малкото останала топлинка.  Но често продължавах да треперя от студ. Скоро установихме, че обратната поза – аз да съм с гръб към него, а той да ме обгърне с ръцете си, се получава по-добър топлообмен. Така, наместена удобно в скута му, спях необезпокоявана до момента, в който една нощ се събудих осъзнала, че нещо ми убива на гърба. Понаместих се, но отзад продължаваше да ми ръби. Потърсих с ръка да отстраня неудобния предмет и разбрах, че пипам не където трябва! Моето въртене и най-вече последното ми движение събуди и него. Почувствах се страшно неудобно – какво ще си помисли: че го опипвам докато спи?!

- Извинявай – казах – не исках да те будя! Но сигурно си сънувал приятеля си и си се възбудил, и това (най-после се сетих да го пусна!) започна да ми убива...

- Наистина сънувах,  но не някой друг, а теб! Не съм ти казвал досега, за да не ме изгониш от квартирата, но всъщност съм бисексуален и много те харесвам! Не може да не си се досетила за чувствата ми, но беше въпрос на време да осъзнаеш очевидното. Двамата досега се разбирахме чудесно и ако се съгласиш, можем да преминем към една истинска връзка...

Не беше необходимо дълго да ме убеждава – след 6- месечно полово въздържание приех предложението без много-много да му мисля. После щях да поставям условията си! Още не бях наясно какво точно искам (освен секс!).

… Асен свиреше чудесно на китара.

За рождения ми ден татко ми подари компютър, а Асен ми посвети песен:

"Тежко, тежко, вино дайте!" –

казал някога поетът.

Чуйте всички и узнайте:

Тя открадна ми сърцето!

          Припев: Тъй далече съм от нея!

                         Бих заплакал, ала пея...

"Тежко ми е на душата"-

пееше се в една песен.

Ужким ходя по земята –

кой ли вихър ме отнесе,

          Припев: сякаш литвам към небето –

                         тъй е радостно и светло!

Ами утре и след "после"

пак ли мене ще обича?

Не е време за въпроси,

щом сега на мен се врича!

          Припев: "Обичам те!"- щом шепне в мрака,

                          неземно щастие ме чака!

До тогава криехме, че сме двойка. Той се беше разделил с Жоро и познатите ни подозираха, че си има нов приятел, когото крие от всички. Защото не изглеждаше много съсипан от раздялата. На моменти щастието струеше от него и по блясъка в очите му, когато ме погледнеше, все повече започваха да се досещат каква е истината. Аз също бях щастлива и не ми пукаше от реномето му на гей. Дори започнах да се замислям дали да не узаконим връзката си. Единственото, което ме спираше, беше опасението, че един ден може да му омръзна и да ме замени не с друга, а с друг! Всичко бих понесла, но не и изневярата с мъж!

Както казват - "Много добро – не е на добро!" Това щастие не можеше да продължава вечно! Над нашето синьо небе надвиснаха буреносни облаци: Тони се върна! Той беше първият мъж в живота ми, а първата любов трудно се забравя!

Дойде при мен разкаян, търсещ прошка и помирение. Не приемаше сериозно връзката ми с Асен. Да, но не сме деца да си играем на кукли и парцали. Аз съм моногамна – не мога да обичам двама едновременно! А и те не бяха съгласни да ме делят! Какво да направя? Как да постъпя? Поддадох се на изкушението при първата ни среща, когато дойде у дома. През изминалите години имахме силни чувства един към друг и много активен сексуален живот. Дори само споменът за това ме възбуди! А и той беше толкова искрен в разкаянието си, че се увлякох и сама не усетих кога се озовахме в леглото. После съжалявах – беше предателство към Асен!

Тони започна да ни идва вечер на гости. Асен избягваше разговорите за сложните ни взаимоотношения. Чакаше аз да реша с кого искам да бъда. Тони оставаше за вечеря, после гледахме телевизия или играехме карти. Понякога ставаше много късно и той оставаше да спи. Асен го покани първия път, не аз! После не чакаше покана, сякаш бе напълно естествено да спим тримата на двете събрани легла, а аз – по средата! Никой от двамата не ме докосваше. Дали да не накърнят чувствата на другия или вече не ме искаха? Не бях убедена, че Асен не би се съгласил на тройка! Напрежението толкова се покачи, че чак се разболях! JP-то ми каза, че е обикновен грип. Имах температура, гърлото ме беше стегнало и повръщах. Докато си обръщах червата в банята, двамата обръщаха бутилки с бира в кухнята и играеха покер с кибритени клечки. Дали пък не бях бременна? Но от кого? Кого да изпратя до аптеката за лекарства и да накарам да ми купи тест за бременност?

Като начало ги накарах да разделят леглата. Трябваше да спя сама – можеше да е заразно. Нямах предвид бременността, а грипа, разбира се!

Имах нужда от секс! Имах нужда и да поговоря с някого! Ванчето имаше бебе -  прекрасно момченце и нямаше време за мен. Маргото не би ме разбрала. На кого да се обадя? Асен доведе веднъж свой познат, студент по психология в Софийския  - Йован. Рядко срещано име, затова го запомних. Когато се запознахме, се пошегувах, като издекламирах:

- Йовано, Йованке, я те тебе чекам дома да ми дойдеш, а ти не довадаш, душо!

Той като че ли се обиди, а после се засмя. Имаше ведър, заразителен смях и много черни очи, които сякаш пробиваха всяка изкуствена обвивка и достигаха до най-дълбоката ти същност. Започнахме да се срещаме в едно кафе и да разговаряме. Беше моят безплатен психоаналитик. И съвсем типично за този вид сеанси, аз говорих ли, говорех, а той само вмъкваше по някое възклицание или въпрос.

Разбирах, че от "два стола може да седна на земята", тестът ми за бременност беше отрицателен, затова изгоних и два-мата от дома си. Предлогът беше юнската сесия. В присъствието на кой да е от тях не можех да се съсредоточа и да уча.

В тяхно отсъствие – още по-малко!

Сесията завърши катастрофално! Нямах поправки за есента, но нямах и успех за стипендия. Щеше да се наложи отново да си търся съквартирантка!

Лятото си отиде неусетно. Дните се стопиха като сняг през пролетта, изпариха се като утринна роса през лятото, разнесоха се като есенна мъгла и изчезнаха като слънчевата топлина през зимата...

Нова учебна година – нови грижи!

Казаха ми, че Асен се е върнал към старите си навици и живее при Жоро. Съжалявах, че съм го загубила – беше прекрасен приятел, страхотен любовник и най-находчивия и изобретателен човек, който познавах!

Тони работил през лятото в същия бар, за да събере пари за таксата и да възстанови следването си. Гурбетът в Италия се оказал не толкова успешен, колкото се надявал, а брат му още бил там. Можехме тази година заедно да завършим бака-лавърската си степен, а ето че сме разделени...

Но, както казах в началото, за всичко е виновен сексът! Традиционен и нетрадиционен, хомо- хетеро- или би-сексуален, човек е така устроен, че не може без него. И колкото и да се напъва Господ със своята заповед "Не пожелавай жената на ближния си!", никой не може да забрани желанията, въжделенията на човешките помисли. И ако волята контролира действията, кой може да контролира сънищата?

Един ден, както се разхождах, видях на една витрина две книги на Кончаловски, чиито заглавия силно ме впечатлиха: "Долни истини" и "Възвишени лъжи". Жалко, че нямах пари да си ги купя! Вечерта сънувах, че съм момиче, което може да се превръща в птица и да лети. Черен гарван, но няма сега да обсъждаме вида на птицата. После в съня ми се появи едно момче, младеж, който поразително ми напомняше на някого... За кого ли? Другите птици ми казаха да не се изкушавам, защото само девствениците могат да летят! Кацнах на земята. И се събудих. Отдавна не съм девствена. Значи, никога няма пак да летя! Жалко, защото още помня вълшебните думи от съня... Такава е моята "долна истина", а лъжата е, че нямам пари за книги. Когато човек има желание, средства ще се намерят! Това се отнася и за другите неща в живота...

Като обект на желанията си, започнах често да сънувам Йово, но не как да е, а в банята – под душа, във ваната, с кърпа около кръста или зад водна завеса. Никога не видях в сънищата си мъжките му атрибути. Дали защото ни запозна Асен и можеше да е обратен? Не, все някак би проличало в поведението му. От друга страна, не съм го виждала да сваля момиче, но и с мъж не съм го виждала... Разговорите вече не ми бяха достатъчни! Нужно ми беше по-осезателно физическо присъствие. Но как? Да го поканя у дома – ще излезе, че му се предлагам. Не съм толкова отчаяна! Или съм? Дали да не вляза в някой секс-шоп и да си купя вибратор? Не, нищо не може да замени живия контакт! Но от кого да поискам съвет?!

Дори от отвъдното, баба пак ми помага: намерих попското й календарче преди време и кой знае защо го взех със себе си. От него се сетих, че мога да си празнувам именния ден. Казвам се Тодорина (ударението е на "и"). Когато сестра ми беше малка, не можеше да изговори цялото ми име, а само последните срички. Оттогава всички ме наричат Ина. Може да организирам купон за Тодоровден и така да поканя Йово у нас.

Речено – сторено!

Мария имаше грижата да доведе свои приятели на партито, а после дискретно да ги изведе, така че да останем сами с Йово. Такъв беше планът ми. Казват, че малките камъчета обръщат колата. Моето "малко" камъче беше 1.80 м и се казваше Снежин. Съни. Чудно, как някои родители не съобразяват, че малките им сладки бебчета един ден ще пораснат. Съни каза, че като малък бил съвсем рус, почти белокос и едва в пубертета косите му потъмнели и станали каквито са сега. Измисля си оправдания. Виждала съм много момичета, които в пубертета се превръщат в блондинки и това е естествено. Обратното е неестествен процес! Каза ми:

- Ела да ти дам подаръка за именния ден!

Гледам – в ръцете му няма нищо! Пристъпи съвсем близо и се наведе към мен. Мислех, че ще ми каже нещо на ухото – някой стих или мръсен виц. А той прошепна: "Много си хубава!" и ми засмука ухото! Подскочих от изненада. По-точно, повдигнах се на пръсти, в стремежа си да се измъкна. Ефектът беше обратен – повдигайки се, се приближих към него. Опитах се да го отблъсна, подпирайки се с ръце на гърдите му. Не можех да си представя такова чувствено преживяване! Инстинктивно плъзнах ръце назад и прекарах пръсти по гърба му. Явно прие движението ми като покана да продължи, защото се опита да ме целуне по устата. Това ме отрезви. Рязко се откъснах от прегръдката му. Че кой беше той да ме целува?! – Един непознат! Като изключим името, нищо не знаех за него! Бяхме се срещали по коридорите в Института, но това не значи, че е студент. Беше красив млад мъж, в добра физическа форма и с още по-добро самочувствие. Определено привличаше женското внимание! Но дали успяваше и да го задържи? Огледах се. За други целувки копнеех. Дали Йово беше видял малкия ми флирт? Как ли ще го изтълкува? Не, той стоеше зад завесата, която преди време измайстори Асото. Разговаряше с някого, когото не виждах.

Бяхме свалили вратата на хола и на нейно място с Мария окачихме завесата. От един социален магазин купих евтини червени пердета за прозорците, специално за случая. От светлината на двете нощни лампи цялата стая грееше в червено. Тъкмо нямаше да забележи червенината на бузите ми!

Всички бяха в приповдигнато настроение – говореха, смееха се високо, някои танцуваха, а музиката гърмеше ли, гърмеше. Очаквах в скоро време съседите да протестират. За да изпреваря събитията, поканих Йово да танцуваме и за разлика от предишния път, той не ми отказа. Може пък да ме е видял със Съни и това да го е подтикнало към действие?

Малко след полунощ съседите се разбунтуваха – затропаха по стената с неистови викове: "Стига толкова! Утре сме на работа! Трябва да поспим!"

Това беше уговорения сигнал с Мария и тя поведе "групата на Шаро" да си върви. Йово се опита да ги последва, но аз го спрях:

- Нека да потанцуваме още малко! Защо бързаш?

И той остана...

Когато се събудих сутринта, него го нямаше. Като гузен любовник се беше измъкнал, да не го завари съпругът. Само че аз нямах такъв! Не, че не исках. Просто не бях намерила подходящия ...

Можех да му направя кафе, както той го обича – силно, с една лъжичка захар и суха сметана... Вечерта бях скрила в хладилника две парчета торта. Нищо, сама ще си ги изям!

Да, ама не! Някой ме е изпреварил! Що за приятели ми доведе Мария?! Съвсем да ми опразнят хладилника! Защо ли питам? – Гладни студенти! Само че това бяха хранителните ми запаси до края на месеца! Добре, че имам резерв десетина купона за студентския стол!

Дали все пак да не си потърся нова съквартирантка?

Последната, която ми беше почти адашка (казваше се Теодора), хванах да ме краде. С дребни суми, не повече от лев на ден. Като пияницата, който всеки ден отпива по глътка от шишето и мисли, че няма никой да забележи, но след време бутилката вече не е почти пълна, а почти празна! Така стана и с моя предварително планиран бюджет: в края на месеца се оказа, че не ми стигат 40 лв. за да си платя сметките за телефон и вода. Какви времена настанаха! Да нямаш доверие на никого!

Затова отново бях сама!

Боли ме сърцето. Наистина ме боли! Винаги съм мислила, че физически съм напълно здрава. Като изключим детските болести – шарка и ангина, от друго не съм боледувала. Дали ме боли, защото съм болна, или само си внушавам? Трябва да отида на доктор. Или на църква?