ЗА... ЗЪБКИТЕ
Една вечер трябваше да отида с детенце у мама, защото тя беше нощна смяна, а нямаше кой да гледа маминка. Вече беше доста болна – безсилна, трудно се обслужваше сама, та...
Всичко по реда си – обикновените домакински неща, без да се пропуска и среща с приятелите на двора под асмата. Така дойде и вечерта. Лягаме да спим.
И изведнъж, посред нощите, в най-дълбокия и сладък сън, чувам как някой нечовешки крещи:
- Hilfeee!... Hilfeee!
Дори не мога да асимилирам, че виковете за помощ не са на български.Замаяна от съня и втрещена, скачам от леглото. Адреналинът – висок. Сърцето ми ще се пръсне. Не знам къде съм. Оглеждам се. Детето спи сладко, вдигнало ръчички над главичката си.
Хуквам по посока на гласа, който познавам и... не съвсем... Психически съм подготвена за най-ужасната гледка и вече примирам от паниката, която блокира мисълта ми.
Препускам лудо по стъпалото, през спалнята, спъвайки се в собствените си крака и обирайки всички възможни ъгълчета и ръбчета изпречили се на ...