За... зъбките

ЗА... ЗЪБКИТЕ

Една вечер трябваше да отида с детенце у мама, защото тя беше нощна смяна, а нямаше кой да гледа маминка. Вече беше доста болна – безсилна, трудно се обслужваше сама, та...

Всичко по реда си – обикновените домакински неща, без да се пропуска и среща с приятелите на двора под асмата. Така дойде и вечерта. Лягаме да спим.

И изведнъж, посред нощите, в най-дълбокия и сладък сън, чувам как някой нечовешки крещи:

- Hilfeee!... Hilfeee!

Дори не мога да асимилирам, че виковете за помощ не са на български.Замаяна от съня и втрещена, скачам от леглото. Адреналинът – висок. Сърцето ми ще се пръсне. Не знам къде съм. Оглеждам се. Детето спи сладко, вдигнало ръчички над главичката си.

Хуквам по посока на гласа, който познавам и... не съвсем... Психически съм подготвена за най-ужасната гледка и вече примирам от паниката, която блокира мисълта ми.

Препускам лудо по стъпалото, през спалнята, спъвайки се в собствените си крака и обирайки всички възможни ъгълчета и ръбчета изпречили се на пътя ми...

Виковете за помощ неистово се носят от всекидневната. Маминка е там! Нахълтвам и какво виждам?

Тази малка женица - опъната като струна, втренчена в една точка, нищо невиждаща. Ужасена. Изумена... Замръзнала... Очите и ще изхвръкнат от орбитите... Единият крак, свит в коляното, качен на матрака, другият - на земята, с полусъбут пантоф... Ръцете – подпрени зад нея, вдървени и опънати в неописуем ужас, държащи тялото и полуизправено...

Сграбчих я и я вдигнах от леглото, а тя само посочи към него и дрезгаво прошепна:

- Там... – прегърнала ме, без изобщо да посмее да извърне поглед натам.

Проследих посоката в която сочеше с трепереща ръка и... като се започна един луд кикот...

Под дупето и беше собственото и чене, и то бе я... „ухапало” там...

Голямо майсторство се изисква собствените ти зъби да те ухапят и то не къде да е, а по "най-святото".

Въпросът е да има с какво да гризкаш, пък ако ще да е и собственото ти... дупе.