Мачпойнт за противника. Неговият мощен сервиз попада в ъгъла на полето, но аз успявам някак си да върна топката. Обаче тя е удобна и той атакува мощно от форхенд и излиза на мрежата. Опитвам се да го прехвърля, но ударът не се получава. Той се готви за смач. Аз отгатвам посоката и по някаква уникална случайност пак връщам топката. Той е принуден да се защитава. Следва дълго разиграване, всеки се страхува да не сгреши. После аз го изкарвам на мрежата с една къса топка. Той с мъка успява да я спаси. И сега е решаващият момент, не е никак трудно да го надиграя. Минаващият ми удар от бекхенд обаче излиза на сантиметри в аут. Губя мача.

  Димитър Григоров се събуди и се загледа замислено в тавана на хотелската си стая. Този сън го бе притеснил леко. Дали това не беше лоша поличба. А му предстоеше съвсем скоро да вземе участие в турнира в Шанхай.

  Умората взе връх и той пак заспа. Този път му се присъни някакъв мъж на около четиридесет години, когото не беше виждал никога в живота си.

  Мъжът се почеса замислено по носа и заговори:

  – Дими, много си талантлив. И специалистите го казват, и ти го знаеш, обаче нещо ти липсва. Млад си, все още нямаш голям опит, но нещата не опират само до опита. Знам, че тренираш много, че се лишаваш от много неща, общо взето наясно съм, че никак не ти е лесно. Но ти си амбициозен и искаш да се докажеш, което е хубаво. Не вярвам, че се стремиш да постигаш успехи заради парите, и сега изкарваш прилични пари, много повече пари от други, не по-малко талантливи българи, които по стечение на обстоятелствата имат друга професия – учители, учени, писатели, преводачи, музиканти. От тяхна гледна точка ти си късметлия. Така, че майната им на парите, завистниците и алчните типове да мислят за тях. Парите са в достатъчно количество, когато ти осигуряват свобода. Вярвам, че ти се чувстваш свободен. Ако не е така, лошо. Както и да е, но да не се отклоняваме от темата. Какво ти липсва? Някои ще кажат, че си леко психически неустойчив, че губиш концентрация в решаващите моменти, че се предаваш лесно. Сигурно са прави до известна степен – гледах те наскоро как счупи една ракета от яд. Гаске е печен, но не му се връзвай повече. Следващия път ще го опукаш. Сега си спомних един твой мач С Денис Кудла. Изигра го ей така без никаква стръв, все едно си на тренировка, и логично загуби. Стръв трябва да има, но разбира се в умерени граници, та тенисът все пак е само игра, не война. Има и нещо друго.Големите играчи са много добре подготвени физически. Ти можеш ли да изиграеш пет сета на високо ниво, както прави Федерер, или да гониш безнадеждни топки като изоглавен, както прави Надал? Пу, затова сигурно си прецака коленете това момче. Ей, и умната с препаратите! Но по темата. Като се изнервиш, Дими, или започваш да играеш прекалено на сигурно и така даваш предимство в разиграванията на противника, или започваш да плюеш бекхенда в мрежата, а форхендите да ги изкарваш зад крайната линия. Спомням си преди много години, когато все още играех тенис, как ми беше кеф, когато успеех да уцеля топката с центъра на ракетата, а това хич не беше лесно, защото ползвах някаква трагична дървена румънска ракета с малка глава. А когато противникът търчи да ми гони форхенда и не успява! Невероятен кеф! А когато успеехме да направим хубаво дълго разиграване от повече от пет-шест удара. Просто невероятно. Бекхендите хич не ги можех, така че нямам приятни спомени от тях. Веднъж даже едва не си разбих носа с онова ми ти румънско дърво. Така че, Дими, забавлявай се, колкото се може повече на корта. Победи ще има, загуби ще има, неизбежно е. Важното е човек да изпитва удоволствие от това, което прави. Големите успехи все някога ще дойдат. Ех, де да имаше шанс и при мен да е така! Но, по темата. Трябва да запазиш детето у себе си. Трудно е, знам, ама трябва да опиташ. Иначе ставаш обикновен бачкатор, който мисли само за пари и плюскане. Такива ги има много, във всички професии, дори и в интелектуалните. Е, вече почти съмна, време е да тръгвам. Може пак да ти се присъня, ако стигнеш до финала в Шанхай. Чао.