Забавната история
Всъщност това е една история, която нямам намерение да ви разказвам, но все пак ще ви кажа няколко неща около нея, които ми се струват доста забавни и може би и на вас ще ви се стори така. Тук трябва да отбележа, че като казвам забавни - нямам предвид - забавни, весели, развлекателни, хумористични и т.н., а буквално забавни - бавни бе, бавни, само че за-ба-ве-ни, забавени. Толкова забавени, че ако тръгна да го разказвам с тази бавна скорост, има да го четете до утре, даже не - до други ден, а бе въобще има да го четете поне месец. Затова ще го разказвам по- бързо, а вие ще си знаете, че действието се развива бавно, много бавно, мнооооого бавно.
И така... - и как, и иначе, и инак, и по друг начин и въобще дори ако щете и наопаки. Или май беше на лице? Абе, не знам точно как беше, ама знам, че беше. И то как беше! Охо! Голяма работа беше, да, голяма. Абе, аз за какво ви разказвах? Значи (изречение с думата „значи" не се започва, но нищо, аз затова ще я напиша два пъти) ...