21.02.2009 г., 20:47 ч.

Забавната история 

  Проза » Други
1326 1 3
2 мин за четене
 

 

Забавната история

 

   Всъщност това е една история, която нямам намерение да ви разказвам, но все пак ще ви кажа няколко неща около нея, които ми се струват доста забавни и може би и на вас ще ви се стори така. Тук трябва да отбележа, че като казвам забавни - нямам предвид - забавни, весели, развлекателни, хумористични и т.н., а буквално забавни - бавни бе, бавни, само  че за-ба-ве-ни, забавени. Толкова забавени, че ако тръгна да го разказвам с тази бавна скорост, има да го четете до утре, даже не - до други ден, а бе въобще има да го четете поне месец. Затова ще го разказвам по- бързо, а вие ще си знаете, че действието се развива бавно, много бавно, мнооооого бавно.

   И така... - и как, и иначе, и инак, и по друг начин и въобще дори ако щете и наопаки. Или май беше на лице? Абе, не знам точно как беше, ама знам, че  беше. И то как беше! Охо! Голяма работа беше, да, голяма. Абе, аз за какво ви разказвах? Значи (изречение с думата „значи" не се започва, но нищо, аз затова ще я напиша два пъти) значи цялата история е много забавна, само веднъж да почна да ви я разказвам и ще паднете от смях, даже не - няма да паднете - направо ще легнете. Да, и тук ще се получи доста неловко, ако го четете в библиотеката и легнете върху някой от противоположния пол и още по-неловко, ако е върху някой от същия пол. Да,  забавно ще е. Та - за историята. Абе, историята си е готино нещо -  ханове, царе, придворни и т.н., а, не бе, тук ставаше дума за моята история. Е, тя е доста смешна.  Ей сега я почвам. Само момент. Да, забавно си беше, абе и забавно, и смешно, и въобще, да бе, да. Както и да е. Тя, тази история, малко не е за разказване, но аз все пак ще ви я разкажа, да, ще ви я разкажа.

  • - Така...
  • - Как?
  • - Ми така...
  • - Е, как де?
  • - Ми така...
  • - Е, добре де, как?
  • - А, бе, така бе, така...
  • - Е, добре, хайде така!... и как?
  • - Ееее, съвсем се обърках!?!

  Дали въобще се получи диалог?... А, получи се, получи се. Еми добре, тогава продължавам с историята. По-точно я почвам.

 И така... Ама  колко пъти само го казах това „ и така" - направо ужас. Ще я почна по друг начин. Всъщност няма въобще да я почвам, защото още в началото ви казах, че това е една история, която нямам намерение да ви разказвам, така че честито на тези, които си изгубиха времето с мен...

© Кирил Кирилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много тънък и фин намек!Умееш да учиш другите без да си груб.Поздрави!
  • Разкажи я най-накрая...
  • Адмирации за смелостта и за признанието, че прочита на по-горе публикуваната "история" е чиста загуба на време от страна на читателя! Остава ми и "успокоението", че ти си загубил повече време за написването и...
Предложения
: ??:??