Заблудена
Копнеж по истина
Обвила ме е кротка надежда
като в пашкул на какавида,
приличаща на тънка вълнена прежда.
Мечта за любов се заражда,
но остава си тя напразна.
Като прогнила и грозна ръжда
близкият човек нападна.
И макар светлината да е ярка
и да иска всичко да е по мярка,
тя отнема ти сурово живота, ...