Поглед навътре. Там, където съзнанието чува желанията на сърцето. Там, където то запаметява нуждите и започва да ги търси. Какво исках да открия в Мария? Към какво се стремях в тази „връзка“? Бях ли изплашен? Изплашен заради това, че възрастта ми напредва, а аз не бях изпълнил дълга. Бях ли изгубен? Заради всички сблъсъци на туптящото и разума?!...
Има момент в живота на мъжа, в който един от важните ходове приключва именно в границите на сигурността и онова, което го приема такъв, какъвто е. С всичките му странности. Идва момент, когато той започва да обръща внимание на сериозното, пренасяйки всички онези свои желания в компромиса отсреща. Настъпва етап, когато важното започва да изправя везната с онова, което има смисъл. А несигурното... отстъпва сякаш... никога не е съществувало.
Иванина влезе в живота ми като стихия. Още в началото бе ясно заявила, че ще бъда неин. Връхлетя ме с шепа думи, но достатъчно силни и провокативни. Тръгна към мен, сякаш ме познаваше от дълго. Сякаш бе убе ...