Забравените думи
Ирина тръгна с първия влак за Свищов. Детето ù, единственoто ù, беше болно. Обикновено създаваше контакти когато пътуваше, винаги срещаше прелюбопитни хора в купето и разказваше чудни истории за пътуванията си. Този път опря лакът о дръжката на седалката и залепи длан на чело. Взира се през цялото време през мръсния прозорец, а бръчката между веждите ù сякаш ставаше все по дълбока с всяко потракване на колелата на влака. Тудуф - тудуф, тудуф –тудуф, ритмично пъшкаше старата машина.
На гарата я посрещна зет ù. Той само метна малкия сак на задната седалка и подкара колата. Не продумаха. Страхуваха се някой от двамата да не се разплаче.
Вече цяла седмица я водеше по доктори и ù правеха изследвания. Никой не знаеше от какво е треската. Идваха нови лекари. Всеки изписваше ново лекарство, но нищо не действаше. Топеше се и болестта измъкваше малко по-малко живота от нея.
Когато Ирина влезе в малката спалня, я блъсна мирис на оцет и тежест. Мария се усмихна немощно, а гърдите ...