Задръстване
Автобусът отпред направи отчаяна маневра вдясно и изведнъж булевардът блесна с цялото си задръстване пред Стоян. „Не, в този град не може повече да се живее нормално" - помисли си той, съзерцавайки стотиците спрели коли по нанадолнището към Орлов мост. Старото Рено измина още няколко скъпоценни метра напред и окончателно спря. Изключи двигателя. Докъдето стигаше погледът, нито една кола не помръдваше и на сантиметър. Явно нещо неприятно се беше случило долу в ниското. Не му оставаше нищо друго, освен да се отпусне и да чака. От опит знаеше, че и да се ядосва, нищо не може да промени. Само че другите едва ли го проумяваха. Ето, някакъв идиот от лявата му страна вече безумно натискаше клаксона, сякаш с него щеше да разчисти пътя напред... Стоян уморено се извърна да види как изглежда този нервак. Звукът идваше от сребристия новичък Ситроен до него. Вътре някаква жена ожесточено блъскаше с лявата ръка по клаксона, а с дясната махаше на някого. Гледаше в неговата посока. Когато ...