Денят беше Вяра, Надежда, Любов. Подготовката за днешното събитие продължаваше вече месеци. Още преди да съобщят на родителите си. Преди да направят годежа. Започна в момента, когато решиха, че искат да станат семейство. Трябваше да свикнат с мисълта. Обичаха се, но бяха чували, че подписът променя всичко. И се бояха. Искаха всичко да остане както е – прекрасно, истинско, но вълшебно.
Любо беше на 29 години, висок, добре сложен, тъмно руса коса и кафяви очи. Завърши компютърни технологии и с един приятел основаха фирма с такава дейност. Работата беше на приливи и отливи, но не останаха без ангажименти и приходи. Различни хора - мъже и жени се възползваха от услугите им. Така се запозна и с Милена. От последната му сериозна връзка остана много разочарование и компютрите бяха спасителната лодка.
Но, когато тя влезна в офиса, единственото, което искаше да направи беше да докосне млечната й кожа, да целуне устните й, да развърже косата й и да усети аромата й... Но тя е прекрасна, перфектна ...