suleimo (Дани Сулакова)
66 3138
14 abr 2013, 19:51

Заедно (първа част) 

  Prosa » Cartas
1342 1 5
3 мин за четене
Той
 
Как стигнахме до тук?
Да подтискам чувствата си. А твоите да подлагам на съмнения. Всичко това го отдавам на възрастта и живота, който си водила до сега. Вече си на 45 години. Правиш си равносметка. Водиш спокоен живот, лишен от емоциите, за които жадуваш. Всички социални контакти в нета те карат да искаш още и още. Срещаш магията, тръпката, която искаш.
Отделно, средата, в която си, ти влияе силно. Повечето ти приятелки търсят емоциите като теб. Имат или са имали извънбрачна връзка, практически вие се чувствате щастливи извън семейството си.
Не вярвам да се промениш, а и не искам. Бъди себе си, стига роли. Няма смисъл, животът си заминава. Не искам аз да съм човекът, който те лишава от всичко това. Чувствата ми са твърде малък коз и много самотни, за да те променят.
Не вярвам в последния шанс. Вярвах в новото начало за нас, но ти бързо ме свали от облаците. Не те виня за нищо. Имаш право да търсиш щастието другаде, щом не го получаваш с мен. Благодарен съм за отдадените години. Чувствах се късметлия и щастлив. Знам, че няма да стана мъжа от мечтите ти, но ще остана в спомените ти.
Смятам, че правилният избор е раздялата. Ти ще тръгнеш да търсиш магията, ако не си я намерила вече. Аз пък жената, на която ще имам доверие и моята любов ще ù е достатъчна. И, ако за десерт си сложи табелка “от тук нататък ще съм само твоя”, ще си ударя дупето в тавана. Не преставам да съм идеалист и мечтател. Всичко хубаво си има край. За съжаление пишем последните страници на нашата приказка.
 
Тя
 
Всичко това ми прилича на ”аз се отказвам”. Никъде в писмото ти не видях желание, а само оправдание, защо няма да си с мен. Ако искаш да сме заедно, прави неща, които ни събират. Старая се това, което си написал, да го обърна в наша полза. Преди не съм се съмнявала в чувствата ти, но вече да. Приемам го за полезно усещане.
Не само аз, всяка жена има нужда да се чувства желана и оценена по достойнство. Който ти каже, че не е така, те лъже. Чиста суета, ето ти още един грях към моите.
Нямам нито една щастливо омъжена приятелка по твоите критерии. Никой няма идеален брак. Въпросът е да не взираш само в лошото и миналото.
Ние бяхме изключение и много хора ни завиждаха. Да говорят каквото искат. Дори и в най-лошия си период, сме били по-добре от тях.
Когато ти говоря искрено, казваш, че те лъжа. Когато оставям делата да говорят, в роля съм влизала. Никаква женска интуиция не помага, ако любимият мъж те приема за противник.
Отговори си на въпроса, какво искаш и кое те прави щастлив. Можеш да го споделиш с мен, ако желаеш. Обещавам ти искреност. Ти си решаваш дали да ми вярваш.
 
Посветено на mi amor за 25 години от заветното да!

 

Suleimo
09.04.2013

© Дани Сулакова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Е това е сега. Аз заставам май зад ,,Тя,, понеже съм на мнение, че трябва да се търси как да задържиш човека до себе си, а не причина да се разделиш с него. Много харесах, поздравявам те Дани
  • Хареса ми
  • Благодаря Меги, Септ за коментарите Благодаря Виктор! Много ми харесват разсъжденията ти. Напълно ги споделям. Аз съм направила своя избор, Не го налагам и не поставям условия.
    Как ти звучи израза "Ти ми изневери в сънищата и фантазиите си"?
    Ще пробвам твоя вариант "днес сме заедно".
    Ще му пратя коментара ти по скайп. Професията му ни разделя за голяма част от годината.
    Помогна ми повече от колкото предполагаш
  • И ние сме така от пет години. много добро и много лошо ни мина през главите и на двамата. И все още сме заедно. Не казвам завинаги. Казвам "Днес сме заедно" И това ми е напълно достатъчно. Научих се никога да не обръщам гръб на лошото. Научих се да го гледам право в лицето и да вървя към него. Научих се да намирам любов не само в хората. Научих се да я намирам във себе си. Не го карай нищо и не карай себе си нищо. Ако можеш да се насладиш на нещо което го има наслади му се. Ако ли го няма то приеми липсата му и не се старай да го създаваш. Просто го няма. Приеми че любовта ви си е отишла завинаги и се запитай дали още искаш да живееш с него. Ако все още искаш то значи го обичаш. Не знам дали можеш да ме разбереш защото е доста шизофренично. Най-добре мога да го обясна така. Това което наричаш сега любов или си наричала любов в миналото не е любовта на тези години. Тя е отминала така както са отминали и годините. Сега трябва да търсим любовта наново и да я опознаваме наново. И в търсенето може да срещнеш нови и чудесни хора и много да ти е хубаво и много да те боли. И както и тогава, намерим ли любовта и познаем ли я ще сме щастливи.
  • Съвсем по мъжки неговото и баш по женски нейното
    Дай да видим какво ще стане нататък.
Propuestas
: ??:??