2 may 2023, 13:05

Закъсняла любов 

  Prosa
1071 5 31
11 мин за четене

 

         

 

                                                 Закъсняла любов

 

      Ангел постъпи в селското училище като учител. Беше дошъл от голям град и намери тук търсеното спокойствие. И не беше като предшественика си, а носеше вратовръзка, лъснати обувки и...леко ухание на одеколон!Учеше децата на родния език, както и да умеят да смятат, намираше време да им говори за неща от живота и се радваше, като гледаше как растат пред очите му. Момичетата по- бързо от момчетата. Това особено проличаваше на дъщерята на кмета- Идилия. Хубаво момиче, с по- богати дрехи , къдрава руса коса и теменужено сини очи.

В другите също се усещаше разцъфтяване- взеха а се издокарват, едни повече, други по- малко, да пускат сплетената си коса, от което тя изглеждаше къдрава..

И пак различно- едни с по- дръзко, други с по- малко такова поведение. Идилия беше от първите. Агресията й беше по- очевидна. Ту махаше несъществуващ косъм от ревера му, ту понечваше да оправи вратовръзката му, че била накриво... Трябваше да намери начин да прекрати тия задявки, които толкова му напомняха миналото!…

 

Още беше млад учител в оня голям град, от който беше дошъл тук, в селото. И там учеше децата, които израстваха пред очите му, а разликата беше в още по- свободното поведение на момичетата. Докато веднъж...събитията излязоха извън контрол. Едно от тях реши, че той й е предопределен от съдбата, правеше сцени и го злепоставяше, а когато не получи очакваното внимание, се оплака от обратното- че той агресира, че й пречи да учи, че ръси обещания пред рода й... Още не завършила и не пълнолетна... едва избегна да го оженят за нея, за да не “посегне на себе си”! В първия ден на лятната ваканция той изчезна, като тихомълком беше уредил напускането си. Прие първото предложение и така се озова в селото, с което се започна историята…

      Започваше нова учебна година. Слънчевият септември беше събрал всички- деца, учители и родители в училищния двор. Музика, глъчка, много цветя и усмивки в пременените в униформи ученици. Имаше нови малки, имаше порастнали бивши малки. Учителите също бяха възбудени и се оглеждаха един друг, правеха си комплименти...С леко неудобство Ангел се присъедини към тях, защото като нов, не познаваше никого, а и почти цялата чета от учители бяха жени! Като ги разгледа с тайно око, ми, нищо особено, нито имаше нещо да изплакне това око, нито вероятна опастност за самия Ангел! Щеше да си отдъхне! А децата със сигурност ще са по- скромни от градските...И така, нищо не се случваше, докато Идилия не попорастна и не започна, на пръв поглед, невинната си агресия. Вече опознал и колегите си, беше забелязал, че учителката по физкултура хич не беше лоша, въпреки и да ходеше или с анцуг, или с дънки и тениска! Нито лукс, нито предизвикателно поведение...Дори сякаш не го забелязваше...И не знаеше, че някой му беше лепнал прякора “сухаря”, а на нея...”раз- два”! На него- заради недостъпното му поведение, а за нейните “уроци” сякаш нямаше други думи в речника си, освен това “раза- два”...Но, нито тя обичаше сухари, нито той- да го командват, и така нищо не се получи между двамата! Дори Идилия миряса, намери си приятел между съучениците си. Втората година измина еднообразно за Ангел, а в следващата- и тя беше изчезнала, да учи нещо различно- език ли, танци ли, не смееше да пита. Беше убедил себе си, че ще има ново прозвище- “стария ерген”

 

      Така изминаха неусетно 4 години. Видът му малко се “смачка”.Не носеше вече вретовръзка, също не лъщяха обувките му. Само не забравяше одеколонът и по това се разбираше, че току що е минал някъде...Докато един ден…

Беше започнала лятната ваканция, но той ходеше в училището да поработи на компютъра, да се поразсее поне веднъж седмично. В един миг вратата на учителската стая се отвори и, преди да види кой влиза така, без да чука, почувства

силен дамски парфюм! В стаята направо влетя млада, модерна, красива госпожица,

непозната на пръв поглед, докато не погледна в очите й. Идилия! И не можеше да повярва, и се “скара” на сърцето си, че без да го пита, започна да бие учестено! Та нали се дразнеше до неотдавна на поведението й, нали знаеше отговорността на учител към ученичка?! Толкова ли се беше “измъчил” без това ухажване, тя и преди беше неустоима, но сега...вече чужда и толкова различна...Дори се изплаши,

от себе си! А нейното поведение сега надминаваше това на градските деца! Докато се усети, тя му се хвърли на врата и от това Ангел се сащиса,че не успя да реагира! Отдавна никой не му се е радвал така... Та не можа и да забрани на сърцето си да забие необичайно лудо! И защо не, тя не беше малката му ученичка, нямаше вече забрани и все пак ...се смути! Личеше още повече в колко различни светове са! Без да я пита, та набързо му разказа живота си от времето, когато напусна селото…

 

    Направила го с цел да учи език, компютър и разни модерни неща, ала станало не точно така. Срещнала “голямата” любов! Изживели известен период вихрено и, когато щяла да му съобщи една прекрасна новина, го видяла да се целува с нейна приятелка! Разочарована, ядосана, отчаяна, нищо не измислила в този момент, освен да избяга, да се върне в родното място, да потърси крило и разрешение на проблема си! Дали е мислела за Ангел като това спасение не се знае, но явно съдбата й го беше изпречила навреме...Без да знае дали той щеше да откликне и как точно, тя му изстреля наведнъж цялата си одисея! Гледаше го и с надежда, с отчаяние и с любов...А на него, подсъзнанието му се мяташе нещо като мишка, полуумряла от котешка “милувка”. Слушаше с неподозирано вълнение изповедта й, и останал без думи, приемаше не бащински, не приятелски, а че е герой, който трябва да я спаси! От тук започна неговата нова история...

Идилия пое в свои ръце събитието. Взе да го търси всеки ден с или без повод! Ту лаптопът й “забивал”, ту не разбирала някой “прозорец” в него, и той й помагаше в техническите въпроси, докато един ден, неочаквано тя изстреля въпроса:

     - Ама ти, хич ли не ме харесваш?

От което той и се смути и изплаши! Дори сърцето му замря! Докато то не му даде да я смъмри, да покаже, че е учител, тя изпревари реакциите му и подължи:

    - Та аз не съм ти вече ученичка, вече съм голяма, но те обичам от дете! Само чаках да порастна, за да имаш и ти право да ме обичаш! И си ме дочакал, както виждам..

Ангел съвсем се обърка от чутото и не знаеше как да реагира. Знаеше само, че съдбата се намесва и не можеше да избяга..

Започнаха да се виждат тайно, без претексти,което не можеше да се крие дълго. А и тя бързаше, защото скоро щеше да се разбере и по набъбналата й фигура! С овчарски скок Ангел се върна в младежките си години и започна да наваксва това, което беше пропуснал!Сякаш облаците придвижваха събитията по- бързо, за да консумират желанията! Водещата беше тя, прилагаше всичко, което беше научила там, в града! А той се оставяше покорно на командите й и забравяше света… И видът му се беше променил- пак носеше вратовръзка, пак лъщяха обувките му, а парфюмът вече тя избираше...Животът му сякаш сега беше започнал, от нейн поглед,от казана дума, и от случаен допир, до пълното им отдаване един на друг!

 

Усещаше, че сякаш пътуваше по нанадолнище, но нямаше спирачки! Огдаваше цялата си любов, която не беше “употребил” доста години, а тя беше перфектен водач! Знаеше как да го накара да хвърчи в облаците, да се задъхва от екстаз, а и тя се отдаваше ненаситно! Дали затова, за всичко най- хубаво преживяно, се казваше че си бил в Рая?...За тях беше така! До един ден, когато...баща й, бившия вече кмет, го срещна “случайно” в селския магазин и му се похвали, че опекъл такава ракия, че вече е отлежала и е грехота да не се пробва...Поканата да му гостува беше неотменима и Ангел се подчини...Явно беше дошло време да се намесят родителите, докато не е станало късно. Посрещнаха го като кум, като крал, като...бъдещ зет! Наздравиците бяха все с това послание! А и държанието на Идилия беше вече като към собственост, без свян, дори “случайно” го целуна, та той се изчерви като ученик. Стигнаха и до уговарянето на сватбата, до всички подробни детайли. До обещания от тяхна страна...Явно беше обмисляно преди това, само той трябваше да каже “да”!

     И го каза, само не знаеше, за него ли ставаше дума, та така бързо реагира!

 

От следващия ден стана ясно, че новината сякаш бе казана и по местната радиослужба, та цялото село знаеше...Едни мълчаха, само го гледаха втренчено, други през зъби казваха“Честито”, но и без да иска дочу и едно уж скрито “горкия” Започна истински да се притеснява, стараеше се да излиза по- малко из село, да не ходи в кръчмата. Дали не са прави хората, като реагираха така?! Това не беше нито злоба, нито завист, а явно съжаление...Което го обиждаше. Знаеше една мисъл,неизвестно му от кого, че хората са или като птиците- летят безспирно и без посока, или като цветята- пускат корен, щом почвата е подходяща! От кои ли са те двамата с Идилия, явно са различни, щом околните така реагираха? Важното е, че тя беше много щастлива и го демонстрираше..

      Дойде денят на сватбата. Цяалото село вече беше поканено по местното радио. И щяха да дойдат поне от любопитство, нали кмет, така още му казваха, жени единствената си дъщеря! А Ангел още повече се вълнуваше, и страхуваше, сякаш ще го колят публично! Имаше такова предчувствие, което не му даде сън тая нощ! От сутринта свиреше музика и от радиото и от местната циганска банда и от някакви чужбински средства! Виеха се пушеци от няколко къщи, които включиха пещите си в помощ да опекат агнетата и хляба! Дворът беше голям,бяха опънати маси, имаше знамена, балони, гирлянди ! Хората прииждаха на групи, за да си запазят по- хубави маси,всички пременени като за църковен или национален празник и едва ли някой можеше да се усъмни, че се усмихват фалшиво! На централната маса- младоженците и най- близките , но и с просто око се виждаше, че нещо с булката не е наред! Изглеждаше бледа като смъртник, сенки под очите като след безсънна нощ и почти не се смееше! След всички речи, поздравления, дарове от дошлите за току що бракосъчетаната двойка, точно зад нея, се дочу някакъв шепот, макар съвсем тих, но чут не само от нея, а и от доста хора наоколо:

 

  - няма да я бъде тая двойка, щом на най- щастливия си ден изглеждат така!...Тя е като умряла патица, а той като плъх в брашно! Каквато е бяла като платно, а и два дни беше в града, сигурно е направила аборт! Въпреки саможертвата му, той вместо да пусне корени тук, да посее семе за цяла поляна, ще се превърне в птица, която ще излети от целия тоя блясък! Язък за момчето!…

      Без да е толкова горещо, пот го изби навсякъде, имаше усещането, че е седнал върху голям трънлив храст...Как нямаше с кой да сподели!...Явно беше сгрешил!

А не е ли сега момента да оправи нещата, но как? Не трябваше да пострада Идилия! Но неговата вина каква беше? И цената не беше ли твърде висока?!...

 

Музиката надуваше децибели, алкохолът беше докарал гостите до фаза едни да танцуват, други да говорят по двойки, трети просто гледаха неадекватно! Ангел намери претекст да отиде до мазето, за да донесе питиета. Когато се забави доста и кметът, който не ги изпускаше от очи, реши да го потърси. Слезе в мазето и... кръвта замръзна в тялото му!Гласът му се скри в най- далечното място и имаше вид повече на смъртник, отколкото трупът, който висеше обесен на една от гредите на тавана! Потресаваща гледка! Защо, защо зетят беше постъпил така?!Нали за всичко бяха помислили и подредили те, родителите?! Е, той щеше да ги спаси от резила, но щеше да получи много повече! А и не беше безразличен на хубостта на дъщеря им! Ще поговорят, ще поговорят хората, ще броят след колко време ще се появи чедото им, пък ще млъкнат! А сегашния резил ще се помни много по- дълго! Като нямаше сили да се качи горе с тия мисли, седна до една от бъчвите, наля си в една кратунка вино и при всяко отпиване казваше “Наздраве, зетко, ама не си прав!” Не разбра дали е минала сватбата, но когато го намериха, след няколко часа беше по- неадекватен от обесения! Около него- море от вино от незатворената канелка на бъчвата...Първия контакт, който направиха близките му бяха думи, от които нищо не разбираха:”Жалко, няма корени, няма да има поляна с поникнали цветя! Само птици, хвърчащи напосоки!” А Ангел, може би преди да издъхне си е мислел”Красива любов изживях, макар късна и за кратко, но ще избягам,далече ще избягам, защото не беше чиста! Трябваше да се срещнем преди това! И аз съжалявам...”

 

 

 

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

"Среща" »

4 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Помня, че четох разказа, помня, че го харесах и помня, че коментирах, но чак сега разбрах защо не си виждам коментара. 😁 Историята е наистина интересна, Иржи, и ти пожелавам успех! ❤
  • Благодаря, Иване, редя ги- ту разказ, ту стих....Участията ми не са само цел за успех, а проверка на нивото ми, пред себе си!
  • Поздравления за разказа, Ирина! Успех!
  • Иржи, аз винаги говоря в прав текст, вместо да лавирам и да търся ''правилните'' думи - така е по-честно и по-лесно. Извинявам се, ако съм те огорчил. И нямам специално отношение към теб - към всички в сайта се отнасям еднакво.
  • Каквото и да публикувам, винаги търся теб, Краси, защото обичам твоите аналитични коментари.Това го намирам за полезно. Не се обиждам ако някога не ме откриеш, нямаш време и като ти се съберат повече автори, не успяваш всички да погледнеш.Благодаря ти , сега си ми отделила повече време.
    Има няколко позиции, които може и да си противоречат. На първо време отношението му към Идилия е възхищение, като от картина, защото сляпо вярва, че като учител няма право "да посегне" А е лична тайна дали го е вълнувала от даден момент.След връщането й също, за нея е по- скоро користно отношение, а за него- и бащинско и геройско, но наистина се превръща в истинска любов.- изживяна бурно, консумирана! Някогашните нрави обаче,са довели тази закъсняла любов до фаталния край!Аз помня, че и по мое време се влюбвахме в някой учител, без провокация от негова страна. А това е съвсем по истински случай! В отдавна минало време...
  • Обикновено човек винаги сравнява насрещния със себе си, но не значи че той е правия непременно! Харесвам твоята откровеност, и аз съм такава, но има значение как ще се изрази...И в многото хора човек се сприятелява с някого и не с някаква цел. Аз имам две приятелки в сайта, и с тях не си разменяме коментари, но това не пречи да общуваме...А ако човек не е активен в даден период по някакви причини, не значи, че ще го забравят или изхвърлят. Когато са те опознали, харесват творчеството ти, ще те намерят и в калабалъка!
    А аз съм точна в оценката и към другите и особено към мен, така че никога не се виждам на първо място.Благодаря, че честно изразяваш мнението си, и съжалявам ако те е затруднили даването на глас!
    Благодаря, Таня, че в такъв труден момент си ми отделила време!
    Благодаря, Наде, че след оправянето на проблема ти, отдели време за мен!
  • Нелюбезно е , че не отговорих веднага на коментарите ви, но ми трябваше време да преодолея себе, затова се извинявам за закъснението...
    Прав си Метроном,че всеки има право да каже мнението си .Но ме изненада, че твоя коментар и първия и следващите са не за разказа , който не си прочел даже, а четеш само коментарите и критикуваш...Дали така правиш и с другите участници в предизвикателствата, които не са споделили чувствата си? А защо трябва някой да е мерило дали да се участва или не?Всеки според разбиранията си! Човек, който може да пише, го прави не само заради себе си, а и за да го прочетат и други, а участията са, за да провери къде се намира спрямо другите! Е, както и навсякъде, има и нередности, но трябва ли да се отрича участието заради тях? А всеки за себе си да прецени дали да участва.
    Благодаря, че толкова време си ми отделил!
    Благодаря, Влади, че си ме прочел!
    Приятелю, Георги, винаги се радвам на присъствието ти, а сега ме и озадачи...
  • Иржи, държа ме в напрежение през цялото време. Точно от едно място нататък си казах, че работите не отиват на добре, щом: "Слушаше с неподозирано вълнение изповедта й, и останал без думи, приемаше не бащински, не приятелски, а че е герой, който трябва да я спаси!.." и както казват ..цяло село не може да ти го направи това дето ти си измайсториш. Интересно си го написала. Не получих убеждението, че Ангел е имал истински чувства към Идилия преди коварния план, който му е замислен. Но пък щом планът е заработил, тогава любовта е била неговата ахилесова пета, а честта и достойнството всичко за него. Рабира се, не това е правилният изход от такава ситуация, но възможности много, ние само имаме свободата да изберем и да си носим кръста. Успех!
  • Хубав разказ. Успех, Иржи!
  • Иржи!
    Прочетох разказа и те поздравявам!
    Чудесно написано!!!
    Успех!
  • 2 пъти прочетох при публикуването, не бях впечатлен, както и сега не съм.
    Но казаното от теб, Иржи, ме замисля откакто го прочетох.
    Не съм от "лидерите" на сайта и не ща и да бъда!
    А и затова си требе подход, старание, мнооого коментари и все Уникални да са...
    Не се виждам тук, че стрелям, когато трябва, според мен, а така не се печелят кон-курси...
    Нямало интерес - тоест, няма 50 коментара ли?...
    Елементарно - напоследък хич не си активна и ти, тоест, щом няма от теб, няма и от тях...
    Пазарна икономика!
    Нямало Даже и уважение към автора...
    Само ти ли си такъв тук?
    Някои на 10 творби, 1 нямат - ами те, какво да кажат, джанъм?
    И веднага, няколко човека дойдоха с овации...
    Пожелавам ти първо място!
    Явно ти е много важно.
    И за каузата, давам и моя глас!
    ПП
    Нищо лично, който и да бе, щях да напиша същото!
    Успех!
  • Поздравления!
  • ...ето и още една ситуация:
    Някой нещо е прочел - харесало му е и е дал глас.
    После прочита друго на друг автор - харесва му още повече, но вече е дал своя глас.
    Виждаш ли.
    Затуй казах, че конкурса не е критерии.

    А за гласуване по симпатии да не говорим. Сигурен съм, че и това го има.
  • И още един пример ще дам: Например - аз може да харесам много твоя разказ, ако го прочета. Казвам "ако" защото не съм го чел. А не съм го чел, защото по принцип не чета разкази - дори самият аз не пиша разкази. Страшно много се отегчавам - затова не чета и не пиша. Но - ако бях го прочел и ти дам глас, може да спечелиш - понякога точно от един-два гласа зависи победата, знаеш го.
    Ето виждаш ли от колко много неща зависи. Така че... за мен конкурсите не са критерии и мерило за таланта.

    Аз на ден прочитам едно-две... максимум три чужди произведения - предимно стихове или кратко есе. Основно коментирам и отговарям на коментари. От време на време пиша нещо от немай си къде и... той деня си свършва. Дълги есета не чета, нито разкази. А някои творци като почнат с едни безкрайни продължения в части... луд да станеш.
  • Всеки учасник в конкурс предполагам таи надежда да го спечели, нали така. Но един само печели. Следователно, ако надеждата за спечелване не се оправдае, следва разочарование. А когато не участваш, а просто си публикуваш няма разочарование, нямаш излишни главоболия.
  • Е не, Иржи - друго исках да кажа с това ''за удоволствие''. Естествено, че ще пишеш за да се чете от читателите. Но ако конкурсите носят на автора напрежение, огорчение, разочарование... то каква полза да участва. В този ред на мисли е коментара ми. А дали се печели един конкурс или се губи... това според мен не е критерии за дарба и умение. Много са факторите от които зависи спечелването и не всичко зависи от желанието и умението на автора.
    Ако една творба е добра, дори да не е участник в конкурс, това не сваля стойността Й.
  • Ето, това е , което му се иска на автора!Силве, ти си го отразила! Важно е как си го разказал! И най- интересната тема, ако е с безкрайно дълги изречения/цели пасажи/, с пряка реч, без да е отделена, а вътре в тях,за четящия съдържанието се замъглява! А се знае, че който пише само стихове, не обича проза...В интерес на истината, бях го публикувала обикновено, но веднага ми хрумна, че е с подходяща тема и помолих г-н Тенев да го изтрие и го публикувах отново като участие...А зная, дори в зодията ми пише да не участвам в надпревара!!/Ха, ха, ха/Знам, Вили, знам, в тъмното има и светлинки... И ти, Светле, и Вили сте едни такива...Благодаря за поздрава. Настроението ми не развали дребния ми празник! Радвам се на присъствието ти, Юри, защото взе да прескачаш по- рядко в сайта...
    Не заради суперлативите, Доче, а винаги ти се радвам на присъствието, дано е по- често, действа ми като балсам!
  • Не ми се влизаше в сайта....а толкова хора са ми дошли, които уважавам и сега ще отговоря, макар със закъснение.
    Права си, Валя, за времето, че не стига, особено на младите! А и не е добре, ако не прочетат произведението и лаконично отговорят, без мнение- чудесно, браво, или емотикон!До сега много съм използвала спомени от "моето време" и не е било безинтересно! Сега, може би, избързах в отчаянието си, а защо ли?Защото съм свикнала с много дългата редица коментари, но...менят се времената! Затова прав е кривия кривак, че още веднъж съм изпадала в подобно състояние. Но човек, ако пише само за собствено удоволствие, няма да го публикува, , но иска и другите да го изпитат!А ако не могат...значи не е намерил подходящата аудитория! И аз прескачам ония, които пишат с метафори, защото не ги обичам, не ги разбирам и веднъж изпаднах в страхотна "грешка" при тълкуване...Така че не се сърдя на никой! Ще продължа след малко.
  • Браво и от мен, Иржи! Добре предадена история - пъстра като чергата на живота. Успех!
  • Честит имен ден,Иржи! Пиши, а който има нужда, той да чете и споделя!⚘⚘⚘
  • Успех, Иржи!!! 👍
    Хареса ми. Сетих се за един познат учител.
  • Тук съм, Иржи. Винаги ми е интересно да прочета какво си написала. И стига се тюхка. Поздравявам те и подкрепям.
  • Много силен разказ, Иржи! Разказала си го по неповторим начин, привилегия и удоволствие е за мен да те чета.
  • Хората казват ''Когато двама си ги мерят, не се туряй между тях''. Малко е просташко за тука, но е истина. Та сега и аз се пъхам зорлем между шамарите.
    Абе хора - защо си късате нервите за такива суетни неща (конкурсите). Аз в конкурси не участвам и ми е безразлично кой печели - кой губи и страда от това. Но виждате какво става. Все някой се чувства недооценен, прецакан и т.н.
    А нужно ли е това?! Кой бил по-по- талантлив... абе, чакайте малко - таланта не е ли дар от Бога! Ами, нормално е - на един е дадено повече, на друг по-малко... и какво сега - юруш да си ги мерим.
    Абе, ваша си работа. Но наистина не ви разбирам. Вместо да си пишете за удоволствие и радост си създавате ядове сами.
    Те нашите класици навремето все по конкурси и състезания са ходили... затова и произведенията им се четат и сега.

    А пък Иржи не за сефте страда в ефира от недооценяване. Сама си създаваш главоболия, Иржи.
  • Ирина, пишеш много хубаво! Никога не се отказвай! Не си единствената игнорирана, но винаги си спомняй - това не е мерило за таланта ти! Много хора, нямат време да изчетат всичко...Други, четат и ги хваща яд, че си написал нещо много добре! Трети , смятат, че те са по - добри и подминават! Всякакви човеци и всякакви сценарии! Ти пиши, защото го имаш таланта! Чувала ли си за Кръстина Филипова? Ако не си, потърси я в интернет. Починала е на 93, но е много интересна поетеса и писателка. Много интересна история, заради нея написах стих " Невидима", още не е публикуван тук , но и това ще стане! Успех и никакво отказване!!!🌹🌹🌹
  • Ако знаех как да изтрия това участие, след като не видях почти никакъв интерес към него, щях да го направя...Колко пъти се каня да се откажа и все не устоявам...Заради тези няколко души, които ме уважиха сега, на които сърдечно благодаря! Да, темата не е актуална, но нали животът ни поднася всякакъв сорт случаи?! Тогава значи моят, който е по действителен такъв, не е описан качествено, интересно!
    Да, за отдавна живелите, това беше сензация, но за сегашните млади сигурно не представлява нищо особено, никакъв интерес не проявяват, та дори и към автора. Не очаквам суперлативи, само си правя изводи за бъдещите ми изяви...
    Благодаря Мини,Валя, Ели, Светле, Жени!
  • Исках да дам повече от един глас за този твой разказ, Иржи... Забележителен разказвач си!
  • Младежите днес не познават тези отношения, доста ще се изненадат от описаното от теб, Иржи. Поразителна история! Успех!
  • Прекрасен разказ, много ме развълнува! Успех, Иржи!
  • Тъжно, но много хубаво разказано!Хареса ми!
  • Хубава история, Иржи. Прочетох с интерес и насладата беше гомяма. Хареса ми, добре си я разказала тази увлекателна история. Пожелавам ти успех и те подкрепям.
Propuestas
: ??:??