4 mar 2009, 17:16

Залата на неосъзнатите случайности

  Prosa » Otros
782 0 1

Букет от странни лица...

Преплетени отговори,

жалък смях.

Идват и си отиват...

Буквите греят отдалеч...

... Музиката, родила хора

с восъчни чувства...

Паметникът в самотната градина.

Искаше му се да поговори...

Улиците живеят

далеч от онзи странен свят!

Дъждът е единственият приятел...

Кой се интересува,

какво се ражда в душата на мастилената китара?

Последният път на онова скрито разочарование?

Вярата дава плод, когато земята е благодарна за търпението на бездомника, намерил подслон под откритото безкрайно небе...

... Вярваш ли достатъчно в себе си?

Кога се опитваш да прикриеш колебанието?

Сигурен ли си, че съществуваш?

. . . . .

Какво знаеш за себе си, когато се чувстваш жалък?

Идват и си отиват...

Пътят чака...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сега си изяснявам. Твоят път е в прозата. Ако не си чел Елена Алексиева, прочети последната новела от книгата и "Читателска група 31" - Казва се "Човекът от другата стая". Това е един шедьовър без аналог в Българската литература.

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...