Залата на неосъзнатите случайности
Букет от странни лица...
Преплетени отговори,
жалък смях.
Идват и си отиват...
Буквите греят отдалеч...
... Музиката, родила хора
с восъчни чувства...
Паметникът в самотната градина.
Искаше му се да поговори...
Улиците живеят
далеч от онзи странен свят!
Дъждът е единственият приятел...
Кой се интересува,
какво се ражда в душата на мастилената китара?
Последният път на онова скрито разочарование?
Вярата дава плод, когато земята е благодарна за търпението на бездомника, намерил подслон под откритото безкрайно небе...
... Вярваш ли достатъчно в себе си?
Кога се опитваш да прикриеш колебанието?
Сигурен ли си, че съществуваш?
. . . . .
Какво знаеш за себе си, когато се чувстваш жалък?
Идват и си отиват...
Пътят чака...
© Петко Петков All rights reserved.
