ЗАЛЕЗ СЛЕД НОЩТА
от Валентин Стайков
Трупът на дъщеря ми, окървавената ѝ малка рокличка…
***
Луната чертаеше сенки на руините отвън по голите стени на тъмната ми стая. Съзнанието ми се завръщаше постепенно и ми бяха нужни няколко секунди да разбера къде съм. Студът се процеждаше в мен и мокрият ми потник влошаваше нещата. Ченето ми затрака. Погледнах механичният часовник с рисунка на петле на земята до мен. Беше 4:13 сутринта. Прекалено рано.
Кошмарът не спираше да се повтаря. Бяха изминали шест месеца, откакто се събудих в полева болница със счупено коляно, няколко ребра, челюст и множество фрактури на едната ръка. Докторът ми разказа, че нашите войски са си върнали града и са ме намерили в изоставената болница. Аз му разказах какво се е случило и си поплаках. Историята ми стигна до правилните уши и ме вербуваха за специални операции. Омраза ме изгаряше и нямах нищо за губене. Добър кандидат за тях.
Успяха да ме внедрят зад фронтовата линия и вече имах няколко саботажа в резюмето си. ...