Залезът на залеза

  Откак се пенсионира,П.Н.П взе да се изживява като (полу) интелигент. Сега беше презобил с Екзюпери и отсече:

  _ Не може да сме в Африка и да не отидем в Пустинята! Въплъщение на самотата, пазителка на скритите тайни... И да не видим поне един залез! "

  Пристигнахме, видяхме в нета кога залязва слънцето и тръгнахме от рано, да не закъснеем. Изглежда не сме посочили достатъчно прецизно местонахождението си, защото Слънцето беше все още високо. На едно дюна видяхме една двойка. Заобиколихме ги от далече,за да не нарушаваме уединението им. Все пак хвърлих не дискретен поглед: говореха по телефона. И на село така, като е зле сигналът се качваме на баира и си говорим с града. По този повод се огледах. На най-високата дюна се чернеха два силуета. Изглежда любители на катеренето. Пред нас в силует се движеха по билото бръмбари. Не бяха бръмбари а джипове! Но много далече. Избрахме си дюна, легнахме от двете страни на пясъчната коса и се отдадохме на мисли за залеза на живота си.  Докато се наслаждавахме на самотата,тишината и липсата на квалификации се чу рев на мотори . Колона АТВ- та се беше устремила към хоризонта. Керван камили търпеливо изчакваше преминаването. 

 _ Път с предимство- авторитетно ми обясни Пепи.

 _ Няма знак - отбелязах. Само флагчета означават трасето.

 _ АТВ та ги  карат деца. Те от знаци не разбират.

 Докато гледах  как тръгва керванът, от палатковия лагер се отдели още един и тръгна по странна синусоида. Като пресичаше трасето от него се отдели водачът и вдигна тояжката си. Явно пазеше да не се върне някое АТВ,което си е забравило телефона . На високото " алпинистите" бяха станали повече. Двойката се виждаше вече на път за хотела а на нейно място се бяха настанили група китайци. Поне така ми се стори. И на дюните пред нас в силует се виждаха хора. Това ме успокои,че залез ще има и пак се излегнах. Може и да съм задрямал. Чух шум и видях ,че керван камили се отправяше към нас. Приготвих се да снимам докато преминават. Те обаче спряха и се спешиха да слязат пътниците. Усетих в стомаха си чувството, че съм седнал на чуждо място в киното или в самолета! Невероятно , но тази паплач се устреми на бегом право към нас. От другата страна Петров наблюдаваше друго спиране на керван. Бяха навсякъде и явно ни атакуваха. Първи пристигнаха деца от всякакви раси и етноси и взеха да се търкалят по хълма, да се гонят и замерят с шепи пясък. Докато Пепи пробваше да ги прогони аз се спуснаха към водача .

 _ Назад! Тука е нашето място! Ние първи дойдохме. ..

 Той подразбра какво искам, бръкна из гънките на дрехата си. " Мамка му ! - помислих си - този ще извади билет!"

Не беше билет а измачкана схема. Дюните наоколо бяха отредени за керваните, по далечните вдясно за АТВ -тата , а тези пред нас, почти на хоризонта за джиповете.

 _ Не мърдаме никъде- ядосах се не на шега- къде е за нормалните хора?

 Той посочи с тояжката си хълма на алпинистите. Логично!  Там джип не можеше да се качи, да ме говорим за камила!

 _ Няма да стане!- развиках се на чист Български -  разкарай го тези ! И аз искам селфи.  Да почакам? Тука да не е Еверест да чакам на опашка! 

 _ Остави ги - обади се Пепи- нагълтах се с пясък. Ще се върнем малко, тъкмо ще изпреварим всички за вечеря!

 Публиката започна да ръкопляскат и да подвиква. Явно смятаха,че Слънцето се бави без причина.

 _ Не мърдам преди да видя как проклетото слънце залязва!

 _  Светлината изведнъж намаля и стана хладно. На хоризонта има облаци. Нищо няма да видиш.

 Стреснат погледнах натам. Слънцето се промуши през един  облак,показа се пак и после потъна някъде. Само слепец не би видял ,че шоуто беше до тука! Изведнъж идеята да изпреварим всички за вечеря ми се стори привлекателна.

Не бяхме изминали и 50 крачки, когато се чуха освирквания, дюдюкане и викове " Върнете ни парите" Трябваше да побързаме.

 Вървяхме право към хотела заобикаляйки белязаните с изпражнения трасета на камилите и пресичайки боязливо следите от моторни превозни средства.

 _ Да бяха сложили някакъв знак...

 _  Нали! Светофар или Пешеходна пътека! То в града като ги има, като че ли някой ги спазва.

 Прав беше. Знаци и правила не са на почит в Африка. Нито водачите, нито пешеходците си правеха труда да ги забележат. Минахме покрай палатковия лагер.

 _ Абе тези къде пишкат?

 _ Не знам. Не са ни по бюджета. Най- скъпо е обаче при номадите. Да спиш на чердже от камилска вълна и да си готвиш в дупка в земята...- въздъхна замечтано. Аз намирах огромната ни стая с две семейни спални за напълно задоволителна. Дразнеше само осветлението на тоалетната , което се включваше автоматично. Дразнеше Пепи и той споменаваше роднините на простатата ми!

 Докато вечеряхме, наблюдавахме със снизходителни усмивки сблъсъка на моторизираните армии. Те се отекоха оставяйки грамада мръсни чинии и разпиляна храна. Камиларите пристигнаха последни и се въртяха с чинии в ръка в очакване персоналът да изнесе нещо...

 На сутринта нова изненада: Шофьорите отказваха да карат с нелепите си одежди. Крещяха ,че не гледат камили а са учени. Настана пазарлък на всички Европейски и Африкански езици, но пръв намери решение П.Н.Петрив, който знаела само тежък диалект на Българския. Извади свидетелство за управление на колесни и верижни трактори, както и на товарни камиони. Шофьорът с радост се съгласи да го откараме до града. Аз имах съмнения ,че документът е валиден, но рискувах. Оживяхме! За благодарност шофьорът му подари берберския си екип. Петров го навлече веднага и изглеждаше съвсем автентично ,въпреки прозрачната си кожа и сините очи. Ще взема да го показвам в София за пари..

 Ако следите Петров във фейса не вярвайте на красивите залези съд силуети на камили. Генерира ги с изкуствен интелект. Покрай умностите дето ги ръси , имам вече алергия от Екзепюри!