27 jul 2011, 10:28

Заменям живота си за теб

  Prosa » Otros
1.6K 1 0
1 мин за четене

Не знаеш какво бих направила, за да бъдеш щастлив. Не знаеш колко много давам за теб, колко много значиш за мен. Не знаеш на какво съм способна, за да виждам усмивката на лицето ти. Заменям моя живот за твоя. Заменям моето щастие за твоето. Заменям сърцето си, за да остане твоето здраво. Заменям себе си за теб. Ще се хвърля в огъня, за да не изгориш ти. Ще прескоча траповете, и дори да падна, ти ще останеш невредим. Ще се изправя пред всичко лошо, болезнено и трудно, за да мога да виждам усмивката ти - истинска, а не фалшива.

Не знаеш колко време мога да ти посветя, колко време мога да се боря, да дишам в името на теб. Не знаеш, че животът ми не е живот без теб. Затова, когато си до мен, всичко е различно. Когато си до мен,  всичко е красиво. Затова часовете политат бързо и все не ми достигат. Затова, когато си до мен, успехите ми по-лесно се постигат. Ти ми даваш сила. Ти ми даваш някаква опора. Нещо, за което да се хвана. Нещо, за което мога да се държа. Ти ми даваш нов свят, по-прекрасен, по-вълнуващ, по-желан. Ти ми даваш всичко онова, за което съм мечтала. Всичко онова, което ме прави безумно щастлива.

Не знаеш на какво съм способна, за да те виждам усмихнат. Не знаеш какво бих дала, за да се чувстваш свободен, истински, жив. Заменям живота си за твоя. Не ме питай дали съм способна. Заменям себе си за теб... Умирам, за да дишаш ти. Разбивам себе си, за да живееш истински ти. Заменям живота си за теб. Би трябвало вече да знаеш, че във всичко аз съм до теб. И във всичко ще бъда занапред до теб. Винаги наоколо.   Винаги близо. Завинаги... Тук е душата ми, сърцето ми, тялото ми. Тук е животът ми, мили. Тук - до твоето рамо, до твоя пулс, до твоите пръсти. Сърце до сърце, очи до очи, и един живот - ТИ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...