Записки от крайния безкрай
Магистралките и учителите са най-добрите пазарници. И едните, и другите имат стока, продават я и пак имат стока…
хххх
Студенти в Оксфорд – не е казано каква боя са – поискали да се махнат портретите на всички бели там. Щото били „колонизатори и потисници“…
Добре – ще ги махнат…
И чии портрети ще останат?
Де ще намерят черни философи,художници, поети, писатели, композитори, архитекти, математици, физици…
Освен да си измислят. Как още преди новата ера вождът Охо-Бохо създал вечен двигател, задвижван от вечно сменяни слонове…
хххх
Нашите футболисти умеят да играят, когато поискат.
Има само един проблем – кога?
хххх
Останаха нейде 10% от зрението. Почти зарязах телевизията /пускам филми на флашка, слушам ги и си припомням какво има на екрана/, вестниците няма смисъл да плащам, радиото е като вятър – покрай ушите…
И си мисля,че отдавна трябваше да ослепея, оглушея и онемея…
Щастлив живот с един само опонент – аз. И никакви проблеми у дома…
За да е щастливо едно семейство, мъжът трябва да е глух, сляп и ням. Жена му да му говори, той да кима съгласно. Без никакви проблеми…
Имах едни комшии – глухи. Изключително тих апартамент.
Макар понякога ръцете им да бяха посинели и изтръпнали от кавги…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
