ШЕСТА ГЛАВА

  – Цял обяд не обели и дума за впечатленията ти от снощната ти среща! – Джорджия се обърна към приятелката си, след като си бяха взели кафе и се готвеха за разходка в Сентръл Парк.

Искаше да узнае всичко за изминалата вечер на Тайра още в момента, когато се настаниха в ресторанта, за да обядват. Но приятелката й не каза нищо през цялото време. Доста старателно успяваше да задържи темата на разговора им в професионалната им насока. След разходката им ги очакваше още работа върху няколко нови идеи и скиците им.

  – А ти, цял обяд не спираш да си любопитна! – Тайра й се усмихна по начина, по който го правеше от детските им години, когато се опитваше да се закача с нея. – Надушвам любопитството ти от мили.

 – И за това обичаш да ме държиш в напрежение. – Джорджи й се изплези.

 – Прекарахме си хубаво. Апартаментът му е страхотен. Спалнята му е свещената стая на „Великаните“. Има портрет на брат ми! – Тай най-накрая започна да клюкарства с нея.

  – Значи е научил за Клейтън и родствената ви връзка? – Джорджия беше наясно, че Бруно не знае нищо за този факт. – Момент... знаеш как изглежда спалнята му?!

  – В процес на разговор разбрах. Не ме гледай така! – Тайра отпи глътка кафе.

 – Не ми казвай, че сте прекарали скучно в разговори! – Джорджия искаше да покаже на приятелката си, че искаше да разбере за по-апетитните неща от срещата.

  – Джорджи, любопитството ти няма граници! – Направи се на възмутена Тайра.

 – По дяволите, престани да ме държиш в напрежение и изплюй камъчето най-накрая! – Джорджия въобще не се притесняваше от престореното възмущение на приятелката си.

Знаеше, когато Тай се опитва да преиграва с едничката цел да не й казва това, което искаше да научи.

  – Също така пихме бяло вино. – Добави Тайра в разказа си за миналата вечер. – Започнахме и така обещаната картина. За нея няма да говоря, искам да я видиш веднага щом бъде завършена.

  – До колкото разбирам, е било без секс на първата среща. – Това беше информацията, която Джорджи искаше да получи.

  – Познаваш ме, и сама си отговори на любопитството. – Приятелката й се усмихна невинно.

Двете се настаниха на близка пейка, до която минаваха и се захванаха с доизпиването на кафето им.

 – Да разбирам ли, че щом искаш да продължи да те рисува, това означава, че ще продължите да се виждате? – Джорджи й се усмихна.

 – Имам желание да го правя. Бруно е уникален мъж! Не съм срещала друг, като него. – Тай даде искрен отговор на приятелката си.

  – Щастлива съм за теб! Имам усещането, че този път нещата с този мъж ще имат хубав край. – Джорджи прегърна силно Тайра.

  – Уморена съм от провалени връзки. Желанието ми към Бруно е силно. Не искам да го изпускам!

  – Няма и да го направиш. Изглежда ми от мъжете, който се борят за това, което искат.

  – Как са нещата между теб и Крис? – Тайра искаше да научи какво се случва около любовния живот на приятелката си и да свали вниманието на разговора им от себе си.

 – Няма да крия, че ще бъда разочарована, когато се върне във Вашингтон. Това ще стане много скоро! – Отговори й тя с мрачна емоция изписана на лицето й.

  – Защо не заминеш с него? Съвсем ясно е, че си влюбена в него. Дори не се опитвай да го отричаш! – Тайра повдигна показалеца си с предупреждение.

 – И да оставя всичко, което построихме заедно? Тай, сбъднахме мечтите си. Няма да захвърля всичко за мъж. – Джорджи привърши с кафето си и изхвърли картонената чашка в кошче за боклук близо до пейката, на която се бяха настанили.

Тайра не й отвърна нищо. Тя знаеше, че приятелката й е права. Бяха изградили малката си империя за дрехи, която ги правеше щастливи.

Преди години, когато бяха две малки момиченца редовно им задаваха въпросът „ Какъв искаш да станеш, като пораснеш?“. Двете отговаряха едно й също – дизайнер. На родителите им не им убягваше от вниманието, че двете прекарваха дълго време, след като се приберат от училище, в шиене на дрехи за куклите им.

В по-малка възраст, скиците им и моделите на дрехите не бяха съвършени, но след като навлязоха в пубертетните години, работата им се бе усъвършенствала.

Сбъдването им на тази детска мечта беше по-ценна от всичко друго в животите им. Тайра се опита мислено да се постави на мястото на приятелката си. Какво ще направеше, ако Бруно се връщаше във Вашингтон, а не Крисчън? Би ли отишла с него? За нищо на света не би го направила! Нямаше да остави магазинът си и най-добрата си приятелка.

Тази неделя двете бяха поканени да наблюдават играта на Клейтън от първите редове на стадиона. „Великаните“ се срещаха с „ Делфините“ на Маями. Тайра щеше да стиска палци за победата на отбора й.

  – Клей, съжалявам за загубата ви! – Тайра посрещна брат си заедно с Джорджия пред стадиона.

   – Аз също, но не можем винаги да побеждаваме. – Клейтън й отвърна с усмивка, която показваше, че тази загуба на отбора му не го притеснява.

  – Какво ще кажете за едно питие в някой бар? – Джорджи, все още не искаше да се прибира при скиците си вкъщи.

 – Бих искал, но съм страшно уморен. Тай, следващата събота сме поканени при нашите на вечеря. Татко не приема отказите ни! Каза, че децата му са забравили пътят към вкъщи. – Обърна се той към сестричката си.

  – По дяволите, имам среща с Бруно в събота. – Тайра не искаше да се лишава от компанията на този мъж в събота вечерта.

  – Какво ще кажеш да вземеш Бруно с теб? – Това беше добър повод за Клейтън да се срещне и запознае с него.

  – Клей е прав. Ще прекарате два часа вечеря у вашите, а след това ще се върнете към рисуването. – Джорджия подкрепи с усмивка предложението му.

  – Добре, ще говоря с него. Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш с нас за по питие? – Тайра се обърна към брат си, вече стигнали до колата му на паркинга.

  – Напълно обеден съм. – Клейтън я прегърна и целуна по бузата. – Ще се видим утре.

Двете го проследиха, докато се качваше в колата си и с бавна скорост се измъкна от паркинга.

 – Това означава, че ще сме само аз и ти. – Тайра се обърна към приятелката си и тръгнаха към колата й.

  – Имам една идея. Ще се обадим на Крис и Бруно да се присъединят към нас! – Джорджи триумфално се усмихна.

 – Джорджи, предполага се, че следващата ми среща с Бруно е следващата събота. – Тайра си нямаше и на идея, защо каза това на приятелката си.

Знаеше, че цяла седмица ще е в напрежение за следващата им среща. Какво лошо имаше да се срещнат за около час? Така ще можеше лично да го покани на вечерята с родителите й.

  – Въобще няма да те питам какво означава казаното от теб! – Джорджи извади клетъчният си телефон и набра номера на Крисчън.

След половин час четиримата се срещнаха в бара „Манхатън Скай“. Джорджия сияеше от щастие, че ще има възможността да се види с Крис, а Тайра се притесняваше от неочакваната й среща с Бруно. Дори не беше облечена подобаващо за среща с него. За Бога, дрехите й бяха спортен модел, стил, в който винаги ходеше на мачовете на брат си.

  – Дами, изглеждате страхотно! – Крис целуна Джорджия, преди да се настани на сепарето до нея.

  – Добра шега. – Тайра му се усмихна и му направи място до приятелката си.

 – Някой май е бил на мач? – Бруно се настани до нея и погледна тениската й на отбора с номера и името на брат й. – Жалко, че загубихме!

  – Наистина ми е неловко, че ме виждаш в този вид. Джорджи настоя за по питие. – Тайра му каза засрамена от облеклото си.

  – Без значение е, дали си облечена елегантно или спортно. Изглеждаш очарователно, както винаги. – Обърна се Бруно към нея и без предупреждение си открадна една целувка от нея.

Тайра се почувства не наситена от нея, за това, тя пое инициативата да си вземе една от него. Ръцете й се увиха около врата му, а тялото й се сближи още по-близо до неговото.

Крисчън и Джорджия се наложи да поръчат питиетата им вместо тях, защото двамата не забелязваха и сервитьорката, която бе дошла да ги обслужи.

  – Две бири и две мартинита. – Джорджи се усмихна вежливо и даде поръчката.

   – Наемете си стая. – Крисчън се пошегува с приятеля си и Тайра.

 – Благодаря за съвета, Крис. – Бруно отклони вниманието си от целувката, и с Тайра отново се присъединиха към компанията им.

  – Тай има важен въпрос към Бруно. – Джорджи подтикна приятелката си да го покани на семейната вечеря.

  – Баща ми кани мен и брат ми на вечеря в събота. Тъй като съвпада със срещата ни, бих искала да те поканя да дойдеш с мен. – Тайра се обърна към него в очакване.

  – Не е проблем. Ще дойда. – Той отново й даде кратка целувка.

 – Крис, кога се връщаш във Вашингтон? – Каза му Тайра, като пое мартинито си от сервитьорката.

  – За съжаление до три дена тръгвам. – Крис й отговори натъжен. – Не ми харесва, че ще остава тази прелестна жена тук.

  – Джорджия е хлътнала по теб. Бъди милостив и не я оставяй! – Тайра не можеше да се сдържи да не го каже.

Беше видяла очите на приятелката й, когато той даде отговор на въпроса й. Джорджи беше готова да заплаче. Ако тя сама не можеше да поеме любовната си връзка в ръце, тогава Тайра ще се погрижеше за нея.

  – Тай... ! – Джорджия се обърна възмутено към нея.

  – Всичко е наред. Джорджи, ако имаш желание да отидеш за кратко във Вашингтон с Крис го направи! Не се притеснявай за мен и магазинът. Дайте си още малко време и вземете решението за връзката ви. – Тайра измъкна със зъбите си зелената маслина от клечката.

 – Идеята й е чудесна. Направете го! – Бруно подкрепи думите на очарователната му магьосница.

Крисчън се обърна към Джорджия в очакване на решението й. Желаеше да я вземе със себе си, и ако тази жена му кажеше, че е съгласна ще го направеше най-щастливия мъж.

Джорджи стоеше, все още замислена над предложението на приятелката си. Ако приемеше имаше още време, за да накара Крисчън да се върне с нея в Ню Йорк. Предполагаше, че опитът й си заслужаваше.

 – Съгласна съм за лудата идея на приятелката ми! – Най-накрая им съобщи решението си тя.

  – Това е моето момиче! – Крис я прегърна силно и зацелува устните й.

  – Не се притеснявай за бутика, всичко ще бъде под контрол. Също така, можеш да ми изпращаш скиците си по факса ми. – На лицето на Тайра грееше широка радостна усмивка.

Четиримата прекараха около час в бар „Манхатън Скай“. Джорджия отново помоли Бруно да изпрати Тайра до вкъщи, а тя реши да прекара нощта в жилището на Крисчън.

Бруно не искаше да пуска прекалено бързо Тайра да слезе от колата му. Знаеше, че е заета, но даваше всичко, за да прекара още малко време с нея. Най-хубавото нещо, което му се бе случило днес е отново да я видеше, толкова скоро. Бог му беше свидетел, че дните му до следващата събота щяха да го измъчват всяка секунда до срещата им. Ако зависеше от него, той нямаше нищо против всеки ден да се радва на компанията й, но Тайра все още беше предпазлива и той виждаше това много добре. Какво й бяха причинили бившите й мъже, за да я караше да изчислява всяка своя стъпка щом се отнасяше за сближаването й с мъж?

  – Направи много смела стъпка в бара, като помогна на приятелката си! – Бруно прекара пръстите си през черната й спусната коса.

  – Джорджи заслужава да е щастлива. Няма да позволя аз или бутикът да заставаме на пътя й! – Тайра не сваляше очите си от ръката му, която сега се спускаше по нежната кожа на врата й.

 – Тай, а какво застава на твоя път, за да се отпускаш повече в компанията ми? – Бруно докосна устните й със своите, като зачака отговорът й.

  – Лошият ми късмет с мъжете. – Тя му отговори с притворени очи в очакване на целувката му. – Прокълната съм!

 – Прокълната? Шегуваш ли се?! – Бруно се отдръпна от нея и я погледна сериозно, невярващ какво му казваше.

 – Не мога да дам друга причина, освен тази. – Тайра се опита да му обясни за неуспехите си.

 – Ще ти докажа, че не си! – Бруно отново се приближи до нея и зацелува сочните й устни.

Тайра се отдаде на ласките му. Джорджия можеше да се окаже и права. Имаше нещо в този мъж и тя усещаше, че връзката им ще бъде по-различна от предишните й.