4 mar 2020, 0:24

Защо...

  Prosa » Cartas
897 0 0
1 мин за четене

Седя си в хола на фотьойла и драскам поредната глупост върху белия лист. Допивам си Бейлиса и не спирам да си задавам въпроси…
Мислите ми препускат като стадо буйни коне из полетата на ума ми…
Защо? Защо не ми каза? Защо не ме допусна до себе си? Защо се държеше сякаш не чувстваше нищо? Защо толкова време не ми каза или показа по някакъв начин? Защо позволи толкова дълго да се лутам из лабиринтите на ума си? Да съм в плен на догадки, да си развивам теории, които нямат нищо общо с действителността…
Защо се правеше на такъв, какъвто не си…
Не ми вярваше ли? Не беше ли готов...Нещо притесняваше ли те? Все още ли е така? 
Защо сме смели само на белия лист и като се видим не смеем да се погледнем в очите и най-после да изговорим онова, което трови животите и на двама ни? 
Защо толкова често чувствам буцата в гърлото си? Защо сме пленници на самотата си? Защо не си подадем ръка…
Не искам да се разминем в този живот. Иска ми се да изживеем сюжетите, за които и двамата не спираме да пишем...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Есенен блян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...