В кабинета на кмета на Църцорково Цеко Църцорков цареше гробовна тишина. Не че имаше смъртен случай! Боже опази! Подопечните му селяни се радваха на добро здраве и благодатно съществуване. Въпреки това, Цеко беше потънал в размисъл като как да повиши тяхното и най-вече собственото си благоденствие. Иначе защо е кмет? От памтивека се знае,че който бърка в кацата, си близне по нещо. Но Цеко все си казваше, че като ще ближе, що да не си кусне? С по-голяма лъжица. С черпак! Или с кофа…А бе да загребе колкото може. Хубаво, ама как? Цеко овеси глава на дланите си и аха да ревне! Нищо не минаваше през главата му! Празнота! Вакуум някакъв! Затвори очи и се опита да потъне в дълбок размисъл. То пък взе, че се получи! Размисълът де! При това дълбок! Като се почне от центъра на Земята и се стигне до края на Вселената – толкова дълбок беше. И при тази дълбочина не може да не се роди нещо мъдро. Търкулна се като просено зърно и скоро се оформи колкото футболна топка. Цеко Църцорков реши да изработи план-програма за броене на нещо си! Сети се, че ония край Дунава броиха комари. Река голяма, много народ, комари се въдят! Не може така безконтролно! Ще ми се въдят ей така, непреброени, некръстени и без биографии. То ако можеше и да ги ограмотят по друга програма, за да си напишат собственоръчно и автобиографии, щеше да е още по-добре. Само че за целта трябваше да се развие и индустрия за изработване на подходящи писалки, хартия, учители по ограмотяване, учебници за комари, облекло, униформа, изхранване… Все разходи! А трябва да се икономисва! Задължително! Затова само са ги преброили и описали с адресна регистрация. Да се знае кой къде лети, с кого спи и какво поколение се пръква.

След тях в полето преброиха кърлежите. Беше крайно наложително! И при тях нещата бяха много точни! За всеки кърлеж се оформи лично досие. Примерно: Досие № еди кое си. „Кърлеж с № 123784 е роден на задника на кучето Караман в село еди кое си. Като изпил обилно количество кръв, той се е впил в задника на стопанина на кучето бай Добри. Там се е насмукал до козирката с кръв. От своя страна бай Добри също се е насмукал до козирката, но с ракия. По тази причина кърлеж № 123784 се е напил, заспал и се е привел в безпомощно състояние. Така е намерен от преброителката леля Мара, която самоотвержено извадила кърлежа, кьор-кютук пиян и го е описала надлежно. От кърлежа и взета кръвна проба, за да се види колко промила има. Резултатът е изпратен в книгата Рекордите на Гинес, с цел да се впише като най-пияният кърлеж в света.” Парите от рекорда отишли за награда на тамошния кмет, на преброителката леля Мара подарили шише уиски, а кърлежът обявен за почетен селянин с разрешение да се развъжда на воля.

Така тия от полето гушнаха два милиона. А Църцорково, нали е сбутано село, там кучета ги яли! Някои броят кърлежи и комари, други лапат мухи. Или може би ги броят…Ако вземат тук да ги броят, файда няма. Може да капне нещо, ама стига с това капене, бе! На Цеко му беше писнало все да капе! Искаше да тече! Ама нали е Църцорков от Църцорково…Ако селото беше Океаново, а той Цеко Океански, работата щеше да е друга! Все пак, не е Цеко Капков, а селото Капково… И да църцори е добре, рече си той, защото все го даваше оптимистично. Само че нищо не му идваше на ум. За броенето, де! При тия мисли душевният му облик се промени. Скръбно някак си. Особено като се сети, че тия от столицата преброиха калинките. Оказа се, че те били много видове, бе! По селата и в Църцорково си мислеха, че калинката е една, ама не било така! Калинки имало и сред хората. Така броенето им се проточи с години. Защото на въпросните калинки се изготвяше подробно досие, характеристики, сметкоплан за издръжка и естествено, чип за проследяване. После някой се сети, че всъщност на калинката не се знае дали е мъжка или женска. Доводът беше бетонен. ”Калинка е в женски род! И като е така, как се нарича мъжката калинка?” Такава всеобхватна мисъл имаха в столицата! Да им се не начудиш на акъла! Море! Океан от ум! Чу се, че заложили още някой и друг милион, за да разделят калинките по пол, та да проследят родословието им, но някой се сетил, че калинките са джендъри. Кога им някоя хареса мъжка, кърши крачета като женска и мъжката и налита. Ако ли пък хареса женска, веднага й скача и я запложда! Дето се вика, според това какво мине пред очите й. Да, ама и това иска проучване, броене, средства, милиони разходи…

Така клюмаше наш Цеко, докато пред погледа му не пробяга нещо. Ококори се и що да види! Един мишок излезе из зад кантонерката, премина през стаята и тържествено се шмугна зад диванчето до стената. И това ако не е знак от бога, рече си той и онази идея, която беше колкото футболна топка, взе да се оформя в подробен план. Как се пръкна в главата му, не разбра! Чудо на чудесата!!!

Ще броим мишоците! Домашни, полски, всякакви! И лалугерите ще включим, да не вземат да се почувстват дискриминирани и после да имаме неприятности с Комисията за защита на животните. Като първо на първо, ще маркираме всички мишоци с чипове, за да ги следим къде ходят. На челата им ще монтираме малки телевизионни предаватели, за да гледаме къде копаят. И като се заврат из коренищата, ще разберем кой корен на кое дърво е болен. След това ще им монтираме по една резачка, ще ги обучим и ги пращаме да кастрят болните коренища! Нещо като подземни агрономи! По този начин ще направим подбор на най-умните мишки, които ще преминат през бойна и политическа подготовка! Не се чудете защо баш такава! Цеко Църцорков мислеше мащабно и родолюбиво. Значи, обучават мишките за бойци и ги разполагат по границата. А отвъд нея ще са окупаторите, няма значение какви, които чакат сгоден момент, за да ни нападнат. Да, обаче те няма да подозират за скритото ни оръжие в лицето на армията мишоци. Когато в тъмна нощ вражеската войска спи по палатките, мишоците атакуват тихо и в строй, и по даден сигнал прегризват въжетата на палатките. Те падат върху врагът, който е по бели гащи и така се стряскат, че половината им бойци получават инфаркт. Като видят този ужас, другата половина автоматически също получава инфаркт и ето ти цялата вража войска заминала на онзи свят. През това време нашата армия си седи в казармата и само чака крайния резултат. След като узнават за гибелта на враговете, веднага вдигат чаши с греяна ракия за победата и дават топовни гърмежи. Мишата армия се завръща, а най-отличилите се бойци получават по допълнителна порция зърно! И цялата тази бойна операция, без нито един изстрел, без нито една жертва от наша страна! Дето се вика, само някакви разходи за награди на мишоците. Което съвсем не означаваше, че бойците от казармата ще останат на сухо.

Цеко Църцорков грабна калкулатора и взе да смята. Много го биваше! След седмица установи, че за това толкова народополезно и значимо преброяване, което щеше да донесе неподозирани ползи, щеше да струва някакви си три-четири милиона! Заедно с поучителния процес на мишките! И на част от лалугерите, за чието предназначение още нямаше план, но що е време занапред, все ще измисли! Смяташе и се дивеше над мащабното си мислене! Едно е да броиш комари и кърлежи, полза никаква! Но преброяването на мишоците щеше да донесе такива неподозирани ползи, че държавата щеше да дръпне напред! Дори света! Като нищо хората можеше да си седят по къщята, а вместо тях проблемите да се решават от армиите обучени мишоци! Цеко Църцорков и Църцорково щяха да се прочуят като новатори! Паметник да му издигнат. Във Ватикана!

Планът беше готов. В подробности, с изключение на една много важно перо „Процент за приемащите на плана”. Цеко, макар и умен, беше забравил този параграф. Планът не се прие и с това рухна мечтата за излизане от кризата, новата подредба на света и всемирния възход.