Защо, мили?

Сърцето ми кърви - с последни сили пак за тебе го боли.

Защо уби го, мили, защо ме нарани?

А как вярвах в теб до лудост, a  исках само  теб и твоите очи.

Сляпа бях за други, само за теб бяха мойте мечти.

Защо, мили, защо ги разруши?

Как копнеех - само за твоето рамо, как липсваше ми топлината на твоето тяло.

Защо, мили, защо погуби ме изцяло?

Мислих, че ме обичаш, до последно се надявах, че не  ще ме  предадеш.

Вярвах, че ще си до мен и в най-трудния ми ден...

Защо, мили, погуби детето в мен?

Чаках моя принц, мечта, а вярвала съм в една лъжа.

С мен и друга бил си и любовта разбил си.

Ти живота ми погуби, как можа сърцето ми в теб да се влюби?