26.09.2009 г., 19:15

Защо, мили?

1.2K 0 0
1 мин за четене

Сърцето ми кърви - с последни сили пак за тебе го боли.

Защо уби го, мили, защо ме нарани?

А как вярвах в теб до лудост, a  исках само  теб и твоите очи.

Сляпа бях за други, само за теб бяха мойте мечти.

Защо, мили, защо ги разруши?

Как копнеех - само за твоето рамо, как липсваше ми топлината на твоето тяло.

Защо, мили, защо погуби ме изцяло?

Мислих, че ме обичаш, до последно се надявах, че не  ще ме  предадеш.

Вярвах, че ще си до мен и в най-трудния ми ден...

Защо, мили, погуби детето в мен?

Чаках моя принц, мечта, а вярвала съм в една лъжа.

С мен и друга бил си и любовта разбил си.

Ти живота ми погуби, как можа сърцето ми в теб да се влюби?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...